Better Than Me/H.S. FanFiction/

12. Браво, принцесо

От името на Хари

Макейла вече се бавеше почти час. Живота на Мелиса висеше на косъм. Доктора също се бавеше, а това малко или много ме държеше на тръни.

-Какво мамка му става? Къде са?-блъснах в стената от яд. Как може да се бавеха точно сега?

-Успокой се. Сигурно чакат изследванията.- каза спокойно Арън.- Какво толкова би могло да се случи.

Дори Арън да е прав, аз все пак имах едно на ум.

- Не мисля, че Рейчъл изобщо е пуснала изследванията си.-Анна се включи в разговора. Ръцете й трепереха и се притесняваше. Познавам я от много малка и знаех, че има нещо.

-Анна, ако знаеш нещо сега е момента да го кажеш.-застанах пред нея и я погледнах сериозно.

-Добре. Това са само предположения, но от самото начало доктора не ми се стори особено приятен човек. Може и да си въобразявам, но според мен Рейчъл не е в безопасност.

Думите от които се боях. Анна усещаше какво ще се случи и малката й странна дарба се проявяваше.

От името на Макейла

Седях си на стола, завързана с някакво отвратително въже. Поне можеше да не го стяга толкова силно. Бяхме в нещо като склад. Откачения ми преследвач точеше различни ножове на масата до мен.

-И сега какво?Кога смяташ да ме убиеш?- попитах иронично . Той само се усмихна и бавно се доближи.-Ислам да си наясно, че не ме е страх от нищо. Даже по-добре да умра, такава развалина като мен няма смисъл да живее. Убий ме давай.

Той се посегна към лицето ми и обхвана брадичката ми в силен захват. Ръцете му бяха грапави и сухи. Усмивката му не падаше от лицето,което ме караше да си мисля,че наистина е голям психопат.

-Макейла.. Мислиш ли че ще те убия толкова бързо и лесно? Искаме да страдаш! Всички искаме точно това. Няма да се отървеш така лесно. Няма как и да те намерят. Ще останеш тук, а после тялото ти ще бъде разфасовано и продадено на части за много пари на черния пазар. Само от китката ти мога да си купя цял апартамент.

Гнус. Мислеше си, че нямах план ли? Стига Хари да разбере плана ми, вън съм от тук. Имах гениална идея и за целта се радвам, че имам приятел като него.

Хари беше единствения, чийто номер имах. Това правеше нещата супер лесни. Ако успея да се обадя на  Хари само с едно размърдване на задника ми, той ще проследи номера. Или поне се надявам да е толкова умен.

Раздвижих бедра леко,когато видях че откачалката започна пак да обръща внимание на ножовете си. Имах малко време, знаех го. Телефона ми беше в задния джоб и беше обикновен с копчета.
След още малко усилия, усетих вибрацията и знаех,че съм успяла.

Време е за шоу. Време е да се махна!

От името на Хари

Вече минаха 4 часа. Нямаше и следа от Макейла, а за Мелиса не давах и пукната пара.
Обикалях изнервено из коридора, а Анна и Арън ме следяха притеснено. Тогава капка надежда се появи. Макейла ми звънна..

Вдигнах телефона,но не се чуваше нищо. Само страничните шумове. След половин минута мълчание се чу и гласа й.

-Ами ако ме намерят? Хари не е глупав и знае какво да направи.-тя говореше с доктора.- Ще ме открият. Само трябва да разберат къде съм.

Бинго...

Макейла беше всякаква. Но не беше глупава.

Добра идея, принцесо. Почакай да те намеря. И после да те убия.