Better Than Me/H.S. FanFiction/

22. Сълзи от страх

От името на Макейла

След като с Хари се изяснихме, че и двамата имаме чувства, решихме утре на ново да говорим. Мисля, че това бе добро решение, тъй като имаше шанс да направим грешки от импулсивността си. Радвам се, че имам Хари до себе си. За жалост ми се иска да можех да му кажа цялата истина за себе си, както и за Арън. Той ме преследва. Той е този,който иска да ме убие. Главата ми не го побираше. Арън- най-добрият приятел на момчето към което АЗ имам чувства. Исках да знам толкова много неща. Исках да знам как точно Арън и дали Хари по някакъв начин е замесен с всичко това...

~●~

Вече беше обяд и аз трябваше да изляза с Анна. Облякох се нетипично за вкуса ми със суитшър и клин. Обикновенно бих сложила нещо по-крещящо, но в този етап искам да привличам минимално внимание към себе си.
След като излязох и поех към центъра на града осъзнах, че развивам нещо като параноя. Всеки, който ме погледне или ми се усмихне си представях, че иска да ме убие. Искам да спре това. Искам да съм никоя. Не исках да бягам и да се крия както преди.

След като седнах в кафето, където имах среща с Анна, започнах да обмислям план Б. Можех да изчезна и от този град, но къде щях да отида? Където и да съм всичко винаги се разваляше. Трябваше да се стегна и да измисля алтернативен вариант. Или... да се предам?..

-Рейчъл!-Анна беше дошла и ме гледаше озадачено.-Викам ти от 5 минути къде блееш, момиче?-Тя седна на стола срещу мен и ми се усмихна нежно.-Какво те тревожи?

Дали Анна знаеше за Арън? Дали и тя не беше част от това и просто да се преструва на моя приятелка?

-Мислех си за теста, който имаме да направим другата седмица по литература. Нищо не съм отворила. - усмихнах й се крайно тъпо и подозрително. Преди лъжех и играех ролите си толкова добре, но защо сега ми е трудно да лъжа тези хора?

-Спокойно, имаш достатъчно време. Е, как върви с Хари ?-тя знаеше.

-Откъде знаеш и какво по - точно знаеш?

-Арън ми каза, че има нещо между вас. Да бъда честна, знаех го от много отдавна. Само не разбрирах защо се занимаваше с брат ми при положение, че имаш чувства към Арън ?- тя знае много неща и има логика да ги знае от Арън. Но ми правеше впечатление, че не са толкова близки. Сигурна съм, че има нещо нередно в Анна . И ще разбера какво.

-О, ами.. Вчера се целунахме и общо взето той ми призна чувствата си. Не знам какво ще стане . Днес би трябвало да се видим и да говорим. - силно се надявах това да се случи. Трябваше да говоря с него и да разбера някои неща. От къде се познава с Арън като за начало. След този разговор щях да съм сигурна дали Хари има нещо общо с преследвача ми, който му е най-добър приятел.

-Лате с екстра шот еспресо за вас, госпожице!- Най-сетне дойде кафето ми . Отворих късметчето си.

"Ти си толкова убедена, че са те, нали? Ами ако ти кажа, че аз подметнах тетрадката в къщата на Арън, докато се чукахте?"

-Господи... -Рязко се изправих и бутнах масата, при което кафето се разля върху Анна. Огледах всеки в кафето изплашено, при което просто грабнах якето си и чантата си и излязох. Бягах със невероятна скорост към къщата на Хари. По пътя хората ме гледаха със странни погледи. Не знаех дали Хари бе замесен в това, но точно сега просто имах нужда от него. Този човек знаеше къде съм. Ами беше сложил нещо в кафето ми? Дори не знам как. Късметчето, всичко. Той винаги е с една крачка по - напред от мен и това ме ужасява. 

След като стигнах пред къщата на Хари, позвъних няколко пъти, за да съм убедена, че някой ще ми отвори. Не след дълго вратата се отвори и Хари стоеше пред мен. Без да казвам нищо просто го прегърнах силно и оставих сълзите ми да се стичат. Нямаше да му кажа нищо, просто исках прегръдка, това беше. Исках да съм на сигурно. Но как да бъда сигурна за него? Та аз не бях сигурна за себе си. Просто усещах, че трябва да съм с него сега. Дори и да бе моят откачен преследвач, знаех че трябва да съм до него. Просто го чуствах правилно.

-Рейчъл...Какво е станало? Защо плачеш?- той се отдръпна и обгърна лицето ми с длани. Погледна ме с дълбоките си зелени очи и постави нежна целувка на устните ми . 

-Може ли да вляза?-попитах през сълзи.-Може ли да остана при теб за няколко дни?Съжалявам, Хари... Моля те. Просто те моля!

-Няма проблеми, принцесо. Влез..-той отвори широко вратата и ми се усмихна.

ХЕЙООООО. Май нещо забравих да публикувам, а? Извинявам се адски много, за което! Но сега така или иначе име карантина и ще стана много по-редовна в качването си. Вече имам и лаптоп, което улеснява нещата...^^. Сеггааааа... Имам една молба към вас! Щом харесвате моята история и сте любители на психопатски глупости, убедена съм че ще харесате тази история. На английски е, за тези които обичат да четат на английски. Моля ви да я погледнете, защото си заслужава четенето <3!!

https://www.wattpad.com/story/217161129

ОБИЧАМ ВИ МНОГО И В ДРУГИ ДЕН МЕ ОЧАКВАЙТЕ С НОВА ГЛАВА, А ДО ТОГАВА МОЖЕТЕ ДА ОСТАВИТЕ ЕДИН VOTE И КОМЕНТАР ! Бъдете здрави !

-MeowLight