Better Than Me/H.S. FanFiction/

11. Иглите са опасни, Макейла

Тичах към болницата след като Анна ми се обади,че Мелиса е простреляна. Тайно умирах от страх. Хората си отиваха заради мен.
За отрицателно време стигнах до болницата. Влязох и след като ме упътиха се качих на втория етаж. Видях как Хари стоеше безмълвен на земята, а Анна и Арън обикаляха нервно.

- Какво, по дяволите се е случило?-забързах се към тях. Лицето на Хари беше цяло като платно, очите му нямаха и следа от сълзи. Беше го страх за Мелиса или го притесняваше какво се случва в града ?- Хари, добре ли си?

Поставих ръка на рамото му.

- Не знам кой изпитва удоволствие от това са убива! Кой болен мозък иска хората да страдат? Ако и Мелиса сега умре, чашата ще прелее.-не бях виждала Хари в такава светлина. Гласът му беше изразителен и ясен. Не се пречупи нито веднъж.-Той я простреля в шибаното гърло, мамка му! Мелиса ако оцелее няма да има глас,осъзнавате ли това ?

-Без агресия господин Стайлс.-доктора излезе от стаята и застана пред Хари.-Така, Мелиса има опасност за живота си. Въпреки всичко е силно момиче и вярвам, че ще се оправи.

- Какво можем да направим, докторе?-Анна попита отчаяно.

-Единственото, което може да се направи е някой да й бъде кръводарител. Има ли някой с В- сред вас?

Може би щях да си изпатя от това, но ако това направи Хари щастлив и накара Мелиса да отвори очи, то нека да го направя. Нека горя в ада за всичките ми години на лъжи и кражби. Нека умра. Но искам тези хора там щастливи. Зашото те ми показаха какво е усмивка,какво е да имаш приятел.

- Аз.-вдигнах ръка.-Аз мога да бъда кръводарител на Мелиса.

-Идеално. Ела с мен да ти пуснем изследвания,че си здрава и ще дариш кръв.

Доктора и аз тръгнахме към отделението. Коридорите бяха дълги и объркващи. Всичко беше стерилно бяло и гнусно. Със сигурност бяхме стигнали доста далеч от стаята на Мелиса. Дори не знаех, че болницата е толкова голяма. Влязохме в стаята и доктора започна да стирилизира иглите си.

-Какви сте с господин Стайлс?-попита леко нахално. На Какви приличахме?

-Приятели сме.-бяхме надявам се такива. Вече не знаех какви са отношенията ни. Приятелски или бяхме един до друг само за да се защитаваме.

-Идеално. А с Мелиса?-попита отново. Този разговор ме ядосваше.

-И с нея сме приятелки.-лъжа. Не бяхме никакви. Дори ми идваше в повече като я видя повече от два пъти на ден.

-Готова си да ти взема кръв. Преди това ще ти вкарам малко витамини в кръвта. -той изкара голямата инжекция и я насочи към ръката ми. За какво беше това като самия той искаше изследванията ми да са чисти? - Не мърдай много. Иглите са опасни, Макейла.

Докато се усетя, че спомена истинското ми име,течността вече се изливаше в ръката ми. Последното което помня бе усмивката му.

Тази глава е малко по-кратка но със сигурност е качена навреме. Следващата е готова и има нужда само от малко редакция. До два или три дни я имате!

ОБИЧАМ вии!!!😍😍