Better Than Me/H.S. FanFiction/

14. Радвам се, че си добре

Когато вече бяхме в болницата и носех Макейла към носилката, тя беше изгубила съзнание. Лекарите казаха, че не е имало засегнати органи, Само нерви и вени. Което пак беше сериозно. Главния проблем беше загубата на кръв. И поради отсъствието ни, Мелиса беше получила донор за кръвопреливане.

Няколко часа по-късно Макейла беше стабилизирана. Арън ми се беше обадил,че се е погрижил с онзи и повече такива неща няма да се случват. Бях благодарен, че всичко приключи и, че няма нужда да се тревожа, че нещо може да стане отново.

Не можех да видя Макейла до утре, за това Просто влязох в стаята на Мелиса. Малко или много бях виновен за станалото,а и исках момичето до мен да бъде добре. Не знаех дали я обичам. Момента, в който разбрах, че Макейла е с опасност за живота, просто спрях са мисля за Мелиса. Нещо в мен просто изключи всякакви чувства и емоции . В главата ми беше само Макейла и това дали ще успея да я спася. Искам да я убия, знам го. Проблема беше...Защо не можех да го направя?..

Гледах Мелиса и чувствах пълнота. Мислех за Макейла и изпитвах празнота. Това бяха най-ужасните чувства, които не съм си и помислял, че ще изпитвам някога. Целта беше просто да спася мама и да направя баща ми горд. Но сега даже и това някак е на заден план.

5 години по-рано

-Господин Смит е мъртъв!-баща ми се провикна от кухнята. Нямах идея кой беше този, но предвид факта с какво се занимава,сигурно беше някой от "онези".

-Мислиш, че ми пука ли?-брат ми повиши тон, така че баща ми да чуе. Той беше в негов собствен свят. Беше с четири години по-голям от мен и последното, което Искаше да чува бе за семейство Смит. Преди време беше намерен трупа на Алиса Смит, съпругата на най-издирвания мафиот в цяла Америка. Някак баща ми обра парите и сега иска да продължим бизнеса, но Крис, брат ми, дори и не иска да чува за това. Сякаш двете ни семейства връждуваха и ние носехме славата на убийците на Смит.

Сега

Крис не искаше да има нищо общо с това. И след смъртта му аз се заех с всичко. Търсех улики, доказателства и след като мама беше затворена с условието да донесем тялото на Макейла, бях убеден, че ще го направя. Бях сигурен и толкова зъл. Плана беше да я убия веднага, бързо и да се свършва. Поне беше такъв.
Крис ми липсваше ужасно много, но малко хора знаят, че изобщо съм имал брат. Не го крия, просто не искам съжалението им. И без това аз самия бях една развалина. Смеска от гадния характер на баща ми и огромната чувствителност на майка ми. Беше ужасно грозно и затова просто разкарах този стар Хари. Този, който никой не познава. Арън дори не си спомня как преди 2 години аз стоях и ревах за брат си, а в същото време исках да ставам мафиот и да убивам. Беше някак детско и глупаво. Трябваше да избера или да съм ревльо или да премахна всяка възможност да изпитвам каквито и да било чувства. Разбрах точно какво искам за 5 минути. И от тогава никой не можеше да ме познае.

Ако имах един страх, то би бил този от самия аз. Истинския аз.

- Хари...- гласа на Мелиса разчупи цялата тишина. Беше будна и най-сетне бях сигурен, че няма да загубя още един човек в живота ми.-Хари ти си тук. Толкова много те обичам.

-Тук съм.-не можех да кажа, че я обичам. Та аз самия не знаех дали е така. Не знам как се чувства любовта. Тя ме кара да се чувствам добре, това го знам. Но дали беше любов само времето може да покаже.
Исках да вярвам, че можеше да бъде. Но след като зарових всички чувства някъде на дълбоко, не можех да бъда сигурен.

-Какво стана?- Мелиса ме подкара със въпросите, което не беше добре . Сега как да й обясня, че докато сме правили секс и съм бил на път да свърша, някъв маняк я простреля.

- Ще говорим по-късно, става ли?-усмихнах се топло и хванах ръката й. Исках да се опитам поне с един човек да бъда добър.-Искам да знаеш, че си специална. Имаш някаква искричка в големите си очи, която просто не спира да ме подлудява. Искам най-доброто за теб, защото го заслужаваш. Искам да ти докажа, че мога да бъда човечен поне с един човек. Нека този човек си ти. Нека тази искра никога да не изгасне! Радвам се, че си добре и няма да останеш дълго в тази ужасна болница. Наистина се радвам, че си добре, Макейла...

- Как ме нарече току що?...