Better Than Me/H.S. FanFiction/

10. Онче Бонче

"Какво има принцесо?.."

Чувах гласът на Хари да кънти из цялата стая. Въпреки, че съм убедена че той просто шепнеше и го чувах само аз.

-Нищо няма и никой не ме заплашва!-викнах силно, за да съм сигурна, че всички са чули.-Ще си ходя!

Излязох от стаята и се запътих към паркинга. Чувах гласовете на Анна и Хари зад мен да викат името ми. Забързах крачката,но тогава Хари ми хвана ръката.

-Рейчъл, какво става ? Къде хукна така? Поне кажи да те закарам, да поговорим.

- Да, все пак сме приятели всички, нали така? Малката ни компания се промени страшно много от както ти си тук. Ти си лъча светлина тук! Моля те поне да седнем някъде на кафе. Не искам да те виждам такава!-Анна потвърди думите на Хари и в този момент нещо в мен омекна. Аз съм част от тази компания и имам приятели. Имам нормален живот и няма да позволя всичко това да рухне отново. Както те ми имат доверие,така и аз ще имам на тях!

-Спечелихте ме. Ще дойда на кафе с вас. Но при едно условие.-обърнах се към Хари.-Ще ми дадеш една цигара!

-Имаш я!-той се засмя и сложи ръката си на рамото ми. Идваше ми да я навра в задника му. Не обичах тази страна на момчетата и дори и да не обичам Хари... Не бих могла да излъжа че това ми допадна.

~●~

Отпивах бавно от черното си кафе, докато Анна и Хари говореха за някакви книги. Кафенето беше много приятно. Проблем беше, че всички се събираха тук след лекции. Именно затова сега беше претъпкано.

- Здравей!-вдигнах поглед и видях Мелиса, прегърнала Хари в гръб. Тя беше ниска с пепеливо руса коса и кафеви очи. Слабичка и красива. Изглеждаше като някакво джудже до Хари. - Мога ли да седна при вас?

-Разбира се!- Хари й направи място и тя се настани до него,качвайки си единия крак върху неговия. - Как си, Мел?

-Идеално! Тати най-сетне ми взе обещаното Ауди! Много съм щастлива. Трябва да ме повозиш.- тя се усмихна мазно и се набута по-близки до него,прошепвайки нещо в ухото му,което не искам да знам какво беше.

Лигла.

Това беше толкова изтъркано. Тя го приластява с красотата си и парите на баща й. Не беше правилно..

-Какъв цвят е?-реших да се включа в разговора.

-Бял.- тя отговори сухо с нотка на дразнене. Какво искаше?- Хари, хайде да отидем някъде !

-Сега съм с тях,но... добре,хайде!- Хари бързо стана и ни помаха за чао. Изнесе се много бързо, а ние тъкмо бяхме седнали в кафето.

- Какво беше това?-Анна попита.

-Кое?- не разбирах за какво говореше.

-Ти и мелиса сте като куче и котка. И ти си котката. Защо се държи така с теб?

-Нямам идея. Усеща заплаха...-усмихнах се подло и отпих от кафето си.- Това кафе е добро.

-Каква заплаха?- Анна продължаваше да разпитва.

-Сигурно си мисли, че ще й взема секс играчката. Но нямам такова желание. Може да направя нещата много по-интересни.

Последва мълчание. След това платихме и се разделихме по различни пътища.

От името на Хари.

Карах Мелиса в колата. Прозорците бяха отворени и косите й се вееха заради високата скорост. Беше толкова красива! След още няколко километра паркирах на едно закрито място и се обърнах към Мел.

-Помниш ли какво ми каза?-попитах,а тя вече разкопчаваше дънките си.

-Помня...

Не беше най-удобното място за секс,но пък си беше секс. А имах нужда точно от това. От Мелиса.

Докато нещата се разгорещяваха съзрях в далечината някаква подозрителна фигура. Нещата се случваха много бързо и дори не забелязах кога въпросния човек вече стреляше към колата. Въпроса беше... Аз или Мелиса.

От името на Макейла/Рейчъл

Четях Война и Мир на земята вкъщи докато лъчите на залеза се прокараха през завесите. Трябваше да се успокоя,макар и това да не бе най-спокойната книга. Разлиствайки на следващата страница силен шум се прокрадна из цялата стая. Рязко хвърлих всичко и се изправих. Прозореца беше счупен, а на пода имаше камък с някаква снимка на него..

На снимката бяха Мелиса и Хари в колата и пистолет насочен към тях. Цялата настръхнах и обърнах снимката да намеря текст.

Ревност и лъжи, нали Макейла? Дали можеш да замениш Мелиса? Да знаеш не съм добре със зрението. Знам кого съм нарочил но не знам кого съм застрелял.
Онче бонче...бум!