Better Than Me/H.S. FanFiction/

4. Разговор

Полицията беше отцепила района. Задържаха всички,които бяхме на местопрестъплението и те първа щяха да разпитват.

-Много ви е било забавно докато си правите шегичката, но докато сте прецакали спирачките му замислили ли сте се за последствията?- въпросът сякаш беше към всички, а не само към виновника.-Осъзнавате ли, че това не е поредния нещастен случай.. Това вече е убийство. Налага се да разследваме убийство и ако не си признаете кои е бил,ще стане наистина интересно за вас и за нас.

Господи.. Къде попаднах. Този човек искаше да убие и мен. Искаше тялото ми. Смъртта на това момче беше заплаха към мен. Този тип е луд. Нямам си работа с обикновен човек, а с високо квалифициран мафиот.

Стисках бележката в ръката си и не смеех да я покажа на полицията. Не знаех дали този човек искаше да правя това действие,а и щяха да търсят момиче на име Макейла. Разберат ли, че това съм аз директно отивам в затвора. Или в гроба. И двата варианта не ме устройват.

-Трябва да търсите момиче на име Макейла!-обади се едно от момчетата. Идиот.-На бележката пишеше нещо за нея,следователно се познават.

Идиот... Повярвай ми ако знаех кой беше щеше да е мъртъв до сега.

-Това са глупости. Не трябва да разчитаме на предположения. Може би това момиче Макейла е мъртва вече също.

Хари веднага ме защити,изказвайки се по този начин. Той ме защитава от самото начало, А Дори няма идея коя съм. Майка му защо го прави?

Хората плачеха,някой се страхуваха, А трети нямаха търпение да си тръгнат, всеки въпреки всичко беше пълен с любопитство кой е убиеца. Исках да избягам от този град и това училище. Този ненормалник уби човек, за да ме изплаши. И тъпото е,че успя.

Но въпросът е... защо на бележка? Защо не по друг начин. Защо не го вкара в шкафчето ми? Ами ако този човек всъщност търси Макейла, А не знае коя е?..Ако си няма и на идея какво се случва ? Било му е заложено да ме търси, а не знае коя съм. Щеше да действа веднага., нали?

-Добре, деца. Приберете се. В понеделник ще разпитаме всеки един от вас. Сега си починете. Видяхте много неща за една вечер..-информира един от полицаите и всички се разотиваха.

~●~

Стоях в ъгъла на стаята си. Стоях на земята и се чудех какво да правя. Да бягам ли,да се предам ли, какво?.. Не знаех и не мисля,че имаше отговор на въпроса ми.

Внезапно се почука на вратата ми. Беше странно защото никой не знаеше че бях тук. Все пак това беше изоставен апартамент.
Отидох до входната врата и бавно отворих. Човека, стоящ пред мен ме гледаше и не смееше нищо да каже. Камо ли аз. Какво правеше тук ?

-Хари?-разчупих тишината с въпрос.

-Рейчъл?- усмихна се той и ме изкопира. Зъбите му блеснаха срещу мен,а на лицето му се образуваха дълбоки тръпчинки. Кървавата му коса прикриваше нежно зелените му очи. Всяко нещо у него ми правеше впечатление. Винаги съм се криела от света и не знаех как изглеждат красивите момчета. Е, сега със сигурност знам, че пред мен стои едно такова.-Исках да те видя как си. Днес изглеждаше много уплашена. Знам че тепърва дойде в нашия град и училище и това да те приветства е ужасно. Исках да те видя просто.

Моля? Хари. Грубия, вманиачен по себе си Хари. Той беше тук да ме види?

Не знаех защо разсъжденията ми звучаха като на 15 годишна курва която обожава краля на даскалото,но определено звучаха така.

-Добре съм, Хари. Ти как си?- първия човек с когото се държа мило. Първия пред който свалям тази моя маска, тази маска на гняв,непукизъм и омраза. Не го познавам. Нямам идея кой е Хари и защо се държа така с него. Но кого залъгвам.. Аз нямах идея аз самата коя съм. Рейчъл или Макейла... Беше непосилно за мен . Едва втория ден,а имам чувството че се предавам.

-И аз съм добре. Мога ли... Мога ли да вляза?-попита,показвайки на показ тръпчинките си отново.

- Разбира се,влез. - отворих широко вратата и той влезе. След това я затворих и щеше да предстои интересна нощ... И не.. Не е секс. Или пък защо не ?

Здрасти. Ох тая глава отново я забавих ... сори хора. Коментирайте и гласувайте! Обичам ви!