Better Than Me/H.S. FanFiction/

8. Толкова са зелени

Хари караше по магистралата с невероятна бърза скорост. Това ми харесваше, въпреки че се разминаваме постоянно на косъм от смъртта, имаше адреналин.

-Къде отиваме?-попитах най-сетне.

- Ще видиш, принцесо. - наричаше ме постоянно така и това някак ме дразнеше,защото това не бе името ми. Но какво да правя, името ми не беше и Рейчъл така или иначе.

Гледах през прозореца на колата и се наслаждавах на гледката.  Навсякъде имаше природа, беше красиво когато не се налагаше да се крия. Можех да се нагледам на красотата най-сетне.
След още няколко завоя,Хари отби.

-Пристигнахме.-слязохме от колата и пред нас се разкри пътека, заобиколена с дървета и растителност. Беше наистина красиво.

Хари ми направи знак да го последвам. Тръгна напред и ходехме около 3 минути,докато не стигнахме до някакво голямо езеро. Беше твърде красиво за очите ми,които са виждали само кръв и болка.

-Това е любимото ми място. С мама и татко идвахме тук преди години. Беше страхотно.-Хари спомена и седна на ръба на моста, който водеше към езерото.-За пръв път водя някого тук. Обикновенно никой не знае за това място. Не искам да се и разчува.

-Няма да кажа на никого. Но защо дойдохме точно тук?-попитах и седнах до него.

-Това място е спокойно. Исках малко да се отпуснем след всичко което стана...Искаш ли да поплуваме в езерото?- Хари стана и свали тениската си и ме погледна. Татуировките му бяха пръснати по целия корем и гърди. Изгарях от желание да знам коя какво значи.

- Ще пропусна. Не мога да плувам,а и не обичам водата. - отговорих просто и седнах на моста.

-Шегуваш ли се? Ще те науча. Как така не можеш да плуваш?

- Така. Не мога и не желая да се науча. Моля те.- погледнах го сериозно, а той само кимна и се настани близо до мен. - От кога не си идвал тук?

-Близо 5 месеца. Последно бях тук с бившата ми приятелка.

-Мелиса?- не се сещах за друг човек,който би имал нещо общо с него. Те изглеждаха като двойка, въпреки че не бяха.

-Мелиса и аз никога не сме били заедно. Занимаваме се,харесвам я, но като че ли е само това.

Последва минута мълчание, която ми се стори като час. Слънцето огряваше езерото и чак ми се прииска да вляза във водата. Но знаех как щеше да завърши това.
Наблюдавах как Хари следеше една пеперуда с поглед и когато тя кацна близо до нас,краищата на устните му се извиха нагоре.