Better Than Me/H.S. FanFiction/

16. Себе си

От името на Макейла

Няколко дни по-късно ме изписаха от болницата. Анна и Арън дойдоха в деня на изписването ми, но за жалост Хари така и не дойде. Той прекарваше всяка една секунда с Мелиса, пазейки я от всякакви хора. Бях му ядосана. Много. След това някак ми мина. Казах си, че е нормално. Все пак аз съм Макейла Смит и съм мишена за всички.

За пръв път от седмица кракът ми прекрачваше входната врата. Това място ми липсваше, въпреки че не бе домът ми. Беше си моето изоставено апартаментче. Имах много планове за деня. Първия и най-важен - Да накарам Хари да се ядоса. Как ли? Лесно. Нямам пари, нито постоянна работа. Имам обаче хубаво тяло. Мога да стана стриптизьорка или просто танцьорка в любимия бар на Хари. Бас давам, че ще доведе Мелиса там и двамата ще гледат като треснати. Не ревнувах или поне си повтарях, че не е така. Знам, че между мен и Хари стана нещо в ноща когато той ме спаси. Видях в очите му тази искричка докато ме гледаше. Беше го страх и в същото време беше спокоен, че съм при него. Не му вярвам за това, че иска да предпази Мелиса от мен. Просто долна лъжа. Хари Стайлс крие нещо и ще разбера какво.

~●~

Нямаше нужда от документ или опит. Щом собственика на нелегалния бар ме видя, веднага се нави да работя там. Само трябваше да задествам плана. Знаех, че Хари ще бъде там тази вечер. Започвам да работя от утре, но пък нямам грам търпение. Ще отида тази вечер в бара и ще потънцувам малко на Хари. Макейла Смит вече няма да бъде малката пикла! Аз съм Рейчъл Кейн по дяволите и ще получа това, което искам!

-Капучино с три захарчета.-Анна остави кафето пред мен и седна на масата.-Значи сериозно ще го направиш? Ще накараш Хари да страда ?

-Напълно сериозно. Сигурно ще съжалявам, но може и да излезе нещо от всичко това. Никой не си играе така с мен! Ясно ли е?

-И ще започнеш работа като стриптизьорка в любимия бар на Хари? Да, Рейчъл ти не си падаш по него...- Анна отпи от кафето си голяма глътка и ме погледна с въпросителен поглед.

- Не си падам по него.-отговорих сурово.

Няколко часа по-късно стоях в нас и мислех Какво да облека. Не е като да имах много дрехи. Повечето бяха незаконно крадени от магазините или евтини и купени с пари които едва съм изкарала. Но имаше един червен комплект бельо, който можеше и да свърши работа. Все пак ми трябваше нещо което да показва тялото ми. А ако случайно и Мелиса е там ще бъде прекрасно.

От името на Хари

- Какво ти има?- Арън задаваше този въпрос вече за стотен път всеки ден за последните дни. - Седиш и пиеш като за последно. Не съм те виждал трезвен от седмица. Да не скъсахте с Мелиса?

- Не сме. - посегнах към уискито и отпих голяма глътка. - Просто ми се пие.

-Трябва да те разведрим. Вземи Мелиса и тримата отиваме в бара довечера. Навит?- Арън вече се опитваше да ми измисли работа. Ако питате мен, никъде не ми се ходеше.

-Може. Но отивам там, за да пия!

-Добре ще пиеш. Но спри за сега И изтрезней малко. Вземи си душ и се оправи.

Никой ли не разбираше. Не исках да се оправя. Исках да пия и да си седя в стаята. Не бях добре, ама никак даже. Не знам с какъв акъл разкарах Макейла от себе си. Сега даже нямах достъп до нея, за да я убия. Трябваше да я гледам от далеч и нещата явно нямаше да станат по моя план.

След дългия душ в банята се облякох и изкъпах повторно с парфюм. Трябваше да бъда стария Хари. Нямаше едно момиче и то мафиот да ме предаде...

От името на Макейла

Стоях в офиса и подписвах незаконен договор с новия ми шеф. Щях да почна довечера, като по план. Уверих го, че съм идеална за работата като танцьорка, особено след като му показах това онова.
Щеше да бъде идеално. Всички щяха да запомнят името Рейчъл Кейн!

-Всичко е готово. Можеш да се приготвяш. Отваряме след час. Искам те с тежък грим, висок ток и страшно много сексапил. Ако може и прикрии белезите.- дебелака говореше за белезите по лицето и корема ми от инцидентите в последните седмици. Щях да покрия всичко. Щях да съм перфектна.

Хари щеше само да гледа и да полудява от факта, че не може да пипа. Исках това толкова много. Исках Мелиса да откачи от ревност. Исках тази вечер да бъде моя. Наречете го както искате: Лицемерие, егоизъм или любов. Аз го наричам победа. И може би лека нотка на егоизъм. А любов, тази любов изпитвах само и единствено към себе си.

СЪЖАЛЯВАМ ХОРАААА. ТАЗИ ГЛАВА СЕ ПРОТОЧИ БЛИЗО 2 МЕСЕЦА МНОГО СЕ ИЗВИНЯВАМ. СЪЖАЛЯВАМ ЗА ЗАКЪСНЕНИЕТО. ТАЗИ ГЛАВА ТРЯБВАШЕ ДА Е ПО- ДЪЛГА НО Я РАЗДЕЛИХ НА ДВЕ. ОЩЕ ПЕТЪКА КАЧВАМ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО И ПОВЯРВАЙТЕ МИ ДОСТА ЩЕ Е ИНТЕРЕСНА.