Better Than Me/H.S. FanFiction/

7. Ще ти помогна

От името на Макейла

Стояхме вече два часа в полицията. Не ми пукаше за Хари и това беше ясно. Исках отговори. Исках да знам защо е убил Алисън, дали той е убил онова момче. Исках да знам всичко.
Дори и да трябва да се махам от тук, вече е твърде късно. Нямах никакъв шанс да оцелея извън или в града. Аз съм ходещ труп.

След тези два мъчителни часа Хари излезе от малката стаичка за разпити. Нямаше белезници,нито охрана до него.

- Какво става?-веднага го започнах с въпросите. Той ме погледна с доволна усмивка.-Говори!

- Някой ме е натопил. Има там някак си моя запалка, но няма отпечатъци или свидетели. Когато Алисън е била убита, аз бях при теб. Не съм я убил аз, Рейчъл. Мислиш ми че бих сторил такова нещо?-зелените очи ме погледнаха с лека нотка на тъга. Той искаше да му се доверя, но не можех . Не можех да се доверя на никого..

- Не знам. Нищо не знам. Виж, вярвам ти...но докато не се разбере кой е убиеца имам едно наум за всеки..

~●~

Часовете не започнаха добре. Учителите плачеха, някой ученици също. Загубата на Алисън беше голямо нещо, въпреки че беше новата. Аз пък някак си се радвам. Олекна ми, че се тревожа за човек по-малко вече. Но беше голяма дилема кой наистина я е убил.

- Хари Стайлс. Излез на дъската.-цял ден Хари беше нарочен от учителите и те гледаха да му стъжнят живота. Това не беше честно спрямо него. Хари е невинен. Не ми е близък, не е важен за мен, но знам че е невинен...

-Добре..-Хари се изправи и закрачи към дъската.

-Разкажи ми малко за Ромео и Жулиета. И знам,че това е час по география. Искам да чуя за романа. Все пак е моят час. Прави това,което ти кажа да правиш!-това вече беше грубо.

-Господине, това не е честно!-и ето голямата ми уста се задвижи преди мозъкът ми.- Хари не е направил нищо, с което да го тормозите така. А това си е чист тормоз!

-Как да не е? Уби Алисън и сега си се измъкнал!? Няма да ти се размине!-тук чашата преля. Не знам защо.. може би защото ми беше първият приятел тук, или защото ми е помагал, но нямаше да оставя нещата така.

-Хайде Хари,излизаме от часа на тоя урод!-изправих се и задърпах Хари за ръката. -Господин Филдс, не мога да ви понасям. Самият факт,че брадата ви има косопад казва много за жалката ви хигиена. И сте дошъл да ми разправяте за Америка?Гледайте си работата! Вие сте един нещастен дъртак!- отворих вратата,издърпах Хари и я блъснах с всичка сила. Нямаше да позволя да се гаврят така с него. Беше крайно глупаво.

- Какво беше това?- Хари ме попита с усмивка.-Това беше жестоко. Не знаех,че си такава!

-Време беше някой да го направи това. Е,искаш ли да отидем някъде? Където кажеш. Не познавам града много.- предложих и се усмихнах.

-Разбира се. Знам едно уникално местенце. Хайде.

ЗНАМ ЧЕ ГЛАВАТА Е КРАТКА И МНОГО СКУЧНА И ЗАБАВЕНА. WATTPAD МИ ПРАВИ НЯКВИ ШИТНИ И ЗАТОВА ИМАХ ПРОБЛЕМ ДЪЛГО ВРЕМЕ С ГЛАВАТА. ИЗВИНЯВАМ СЕ СТРАШНО МНОГО.  С НОВ ТЕЛЕФОН СЪМ ВЕЧЕ И НЯМА ДА Е ТОЛКОВА ЗЛЕ ВСИЧКО.  ОТ СЛЕДВАЩАТА ГЛАВА, КОЯТО ЩЕ КАЧА ДО 2 ИЛИ 3 ДНИ ЩЕ СА ОТНОВО ДЪЛГИ.

comment and vote :*