Better Than Me/H.S. FanFiction/

26. Едно денонощие

-Обичам я!- повтарях това на човека пред мен, наречен мой баща вече за десети път.

Той ме погледна притеснено и почеса побелялата си брада. Замисли се за две минути и хвърли поглед в телефона си.

-Така. Познавам много жени. Ще ти дам номерата им, техни снимки и адрес. Ти само си избери и те уреждам с която пожелаеш. Ще ти дам солидно количество мангизи, да я заведеш на среща и да се почерпите нещо. Можеш да й купиш рокля или пък чанта, ще те обожава! Просто остави тази история с Макейла Смит на време преди наистина да е станало сериозно. Ако желаеш мога да ти назнача час за психолог да поговорите и да размислиш за мафиотката.

Толкова нагъл. Толкова безчувствен. Искаше ми се да го убия още тук.

-Смяташ ме за луд ли?-изтървах леко гнева си и извиках.-Искаш да ходя на психолог, защото имам чувства към Макейла ли?Ти си лудия! Не искам никое друго момиче или жена, или каквото и да е! Докато другите са с мен, защото им купувам скъпи чанти и рокли, и ги водя по луксозни и изискани ресторанти, Макейла ще бъде до мен, когато нямам нищо! Тя ще е до мен, защото съм избрал нея, а не някое си случайно момиче. И пистолет да насочиш към главата ми аз винаги, истински, безгранично и сляпо ще избирам само и единствено нея!

-Добре. Добре, така да бъде.-баща ми се усмихна. Това ме накара да потрепна леко. Той направи няколко крачки към мен и постави ръката си на рамото ми.- Правим така. Явно е, че няма да промениш мнението си, ами какво ще кажеш да оставиш Макейла за нейно добро ?

-Какво имаш предвид? -попитах уплашено. Този беше болен.

-Ако не убиеш ти Макейла Смит, аз ще го направя...

Не..

-Не..не можеш !-започнах бавно да пристъпвам назад. -Няма да го ми го причиниш. Не можеш!

-Мислиш ли? Аз убих майка ти, Хари, аз убих и брат ти! Убих жена ми и сина ми! Мислиш си, че няма да убия и нея ли ? Но знаеш ли? Всеки мога да убия, Хари. Всеки. Но да падне косъм от главата ти не мога да позволя. Ти си специален. Ти си единствения, който ще живее ! Сега избери... Твоят, моят или нейният живот, Хари? Имаш 24 часа да помислиш. След което бомбата ще гръмне.

-Ти си убил Крис ? - сълзи се стичаха от очите ми. Опрях се на входната врата и хванах дръжката. - Мислех, че е инцидент.

-Наистина ли, Хари? Та ти мислеше и, че майка ти все още е жива нали? Е, мъртви са и двамата от моите ръце! Защото майка ти беше една долна курва, а брат ти така и не се подчини на моята дума! Истината е, че имам и винаги съм имал надежда само в теб. Погледни се, Хари! Къдравата коса, зелените очи, изпъкналите ти черти, скулите и челюстта ти. Ти си копие на мен! Ти си мен! Ти имаш ръката на убиец и кръвта на психопат! По вените ти тече моят ген, генът на серийния убиец, на истинският мафиот! Затова си още жив, Хари! Не защото те обичам или защото си ми син. Жив си, защото си мой! Защото аз те възпитах докато майка ти ми изневеряваше и ми харчеше парите! Ти си мой, Хари Стайлс.-той спря за миг с речта си и ме погледна сериозно. - Върви и направи правилния избор. 24 часа започват да текат СЕГА!

ОТ ИМЕТО НА МАКЕЙЛА

Отворих вратата на колата и вътре седеше възрастен мъж на около 45 години.

-Извинете, можете ли да ме хвърлете до някъде. Няма значение къде. Само да не е този град.- беше много студено навън и адски много се надявах на положителен отговор.

-Скачай, кукло!

Здравейте, скъпи читатели! Благодаря, че изчакахте да бъде публикувана новата глава! Очаквайте утре следващата! Пазете се и успешен старт на учебната година с малко закъснение ахаха.

Аз сега ще съм първи курс в университета! Има ли студенти сред вас ??

❤❤❤