Better Than Me/H.S. FanFiction/

13. Ти си повече от това

С Арън и Анна стояхме вкъщи и се опитвахме да намерим някакви данни къде се намира Макейла само от телефонната връзка, която държахме.

-Защо сме още тук и защо не знаем къде е Рейчъл?-блъснах с юмрук по бюрото. Вече нещата излизаха извън контрол. Не знаехме къде е тя и единствената ни информация беше, че вероятно докато стигнем ще бъде мъртва.

-Успокой се! Обработва данните и се опитва да ни даде някаква локация.-Анна седна на леглото и отпи глътка от портокаловия си сок.

Навън се смрачаваше,а това не беше добре. Нищо не беше добре, ако питате мен. Исках този кошмар да спре, исках да знам кой се крие зад маската на преследвач. Исках да спрат да умират хора.

Искам да знам къде е моята Макейла..

- Коя е Макейла?-Анна изведнъж зададе въпрос, за който някак си не бях готов.- И защо искаш да знаеш къде е ??

-Хора! Имаме локацията! Стария склад за текстил. На половин час път е.

И ето тук щеше да започне истинския купон.

От името на Макейла

-Ако си мислиш, че няма да ме открият,се лъжеш много!- усмихнах се подло и изчаках да видя намръщеното му лице.

-Млъквай!-откачалката взе ножа и се доближи до мен.- Макейла...Сладка Макейла..-галеше бавно бузите ми с ножа,а аз като че ли треперех от допира на острието.-Те никога няма да те намерят.

Докато се усетя, болката по лицето ми беше неописуема. Ножът се заби и бавно направи линия по красивото ми лице.

- Ти нормален ли си?! Как можеш? Убий ме вече, не искам да живея повече,ако трябва да търпя болката, която ми налагаш!-виковете ми се разнесоха навсякъде. Исках това да приключи.

- Не ми викай!- ножът от лицето ми,рязко премина към стомаха ми. Раната беше твърде дълбока, че можех да умра само от загуба на кръв. Реших да не викам повече и да трая, Докато някой не ме спаси. Това беше единствената ми надежда, дори и да не бях сигурна , че изобщо ще се случи.

Исках да се махна от тук и да бъда с Хари, Анна и Арън някъде на сигурно. Исках да знам, че това нямаше да бъде края. Не можех да умра в склад. Великата Макейла Смит не можеше да се предаде точно сега. Имах прободна рана в корема, която мисля, че беше засегнала важни нерви и вени.  Кръвта не спираше да се стича,а на мен ми пречарняваше все повече.