Better Than Me/H.S. FanFiction/

25. Бягство

"В свят без теб не искам и не мога да живея. Спомням си нашата първа среща сякаш бе вчера. И усмивката ти, когато си щастлив и тръпчинките, и зелените очи. И всичко това ме караше да те обичам повече и повече... Толкова си умен и толкова манипулативен. Как успях изобщо да се вържа на лъжите, когато истината бе пред очите ми. Дори в заплашителните бележки до мен пишеше да се страхувам, да бягам от теб. И това правя точно сега..."

Чаках на стоп до бензиностанцията за някоя евентуална кола да мине и да ме вземе. Нямах много багаж. Само аз, куфар и много лъжи. Трябваше да се махна от този град. Умират хора, нараняват се, страхуват се, Мелиса бе простреляна, аз отвлечена. Накрая успях да разбера всичко. Това обяснява защо Хари винаги беше там, но така и никога не пострада. Това обяснява защо той винаги криеше нещо и така уверено и дръзко работеше върху това да бъде близо до мен.

Вече бе 4 сутринта и чакам тук от час. Не бе минала и една кола. Ноемврийската сутрин и студеният есенен вятър ме караха да настъхвам от страх всеки път щом помръдна. Беше ми студено, много студено. 

Болеше ме да знам, че толкова усилия положени за мъж, който даже е искал да ме убие. Той е знаел всичко от самото начало. От името ми до историята ми. Всичко. Всичко...

След още един прекаран час, чакайки за някоя кола да мине и да ме вземе . Една реално спря. Гордея се с това.

От името на Хари

-Какво си направил ?-попитах за десети път бавно и опитвайки се да запазя самообладание.

-Чу ме. Макейла Смит знае всичко. Е, може би не на 100%, но определено знае кои сме.-баща ми беше така спокоен. Идваше ми да му разбия физиономията.

-Кои сме? Грешиш. Аз не съм, ти си. Аз съм този, който я обича, защитава  и застава на нейна страна каквото и да става. Аз съм този, който ще е винаги там. Тя няма доверие на хората, защото знае, че те ще я наранят. И все пак тя имаше това доверие към мен! Тя ми вярваше, татко ! А сега и малкото доверие, което е имала го няма!-усещах как лицето ми гори. Няма да се разрева, като някое момиченце. Аз никога не показвах емоция пред баща ми.

-Една тийнейджърска любов или много, много пари, Хари? Кое избираш? Да си с нея още година, две максимум, да приключи всичко и да ме разочароваш? Това ли искаш?

- Не е тийнейджърска любов! Може и да не е станало сериозно, но аз я обичам! Обичам я наистина, татко! И ако трябваше да избера дали мама да бъда жива или Макейла да се върне при мен, вярвай ми щях да избера второто! Как да ти имам доверие, като за начало си знаел през цялото време, че мама е мъртва! Може би ти никога не си го изпитвал това, но аз съм! Аз съм изпитвал и изпитвам, и ще изпитвам любов към Макейла Смит!  Независимо дали ти харесва или не! Обичам я!

СЪЖАЛЯВАМ

Мина много време от последната глава и тази е изключително скучна и кратка, знам. Но много неща се насъбират напоследък, някой хубави, други лоши. Нямах желанието да пиша изобщо, но от тук нататък ще дам всичко от себе си това да се промени.
Искам да посветя тази глава на един мой много близък и важен човек. Мисля, че този човек заслужава едно специално място тук, след като това е всичко, което мога да дам на този етап.

Причината поради, която отсъствах от Wattpad е , че мой много близък приятел почина миналия месец. Беше голям шок за мен след като познавам този човек от години. Знам, че ще ме разберете и няма да ме насилвате да качвам новата глава. Аз пък ще ви успокоя с това, че тя вече наполовина готова и скоро ще бъде качена.

-ЦЕЛУВКИ ❤