Better Than Me/H.S. FanFiction/

6. Обвинен

Обърнах се бавно назад и нямаше абсолютно никого. Но някой е бил тук преди мен. Или дори когато съм била вкъщи. Този някой е можел да ме убие всеки момент. Защо не го е направил? Защо ме държи на тръни? И най-важния въпрос беше, защо ми каза че Хари е опасен..?

На вратата започна да се звъни очестено. Много настоятелно, което накара цялото ми тяло да настръхне. Грабнах оръжието и отворих бавно. Хари беше отново тук.

-Рейчъл...Добре ли си??-Беше задъхан. Бягал е.

- От къде знаеш, че е станало нещо? От къде знаеш за бележката, която получих, Хари? Ебавате ли се с мен всички тук ?- усетих как сълзите започнаха да мокрят бузите ми. Не исках да плача.

-Каква бележка? - Хари ме погледна учудено. - За какво говориш? Исках да видя дали съм забравил нещо, А ти изглеждаше уплашена. Затова попитах как си.

От името на Хари

Излъгах я, знам. Но какво да й кажа. И как изобщо е получила бележка. Този маняк е навсякъде.

-Нищо не си забравил...-тя отговори спокойно.

-Добре. Лека вечер, принцесо.- обърнах се и вратата се затвори. Трябваше да я пазя, А в същото време трябваше да я убия. Планът ми щеше дасе забърза. Трябва да я накарам да се влюби в мен на всяка цена. На всяка...

~●~

На връщане наминах през Арън. Исках да се разсея от всичко и да го видя малко. Влязох у тях без изобщо да позвъня. Беше ми като втори дом.

-Арън, брат тук съм.-извиках докато си събувах обувките.

-Но Арън не е тук. Излезе преди час със някакво момиче на има Лана. Не че ми е казала името си. Просто Лана й отива най-много. - Странната сестра на Арън, Анна се появи. Но къде наистина беше Арън и ако сестра му е права защо ще излиза в 2 през ноща с някое момиче,въпреки че знае за убийствата в града.

-Благодаря, Анна. Предай му,че съм минавал,моля те.

-Нямаш грижи. А ти внимавай...Странни неща се случват тук. Има някой,който ти мисли злото..-винаги съм твърдял,че това момиче е странно. Но не е лъжа, че знае много неща. Не е точно виждане на бъдещето, ами усещания, че ще стане нещо. Още от малка е такава. Преди Арън и аз си мислехме,че е луда, но се оказа по-умна от колкото всички я смятат.

- Ще внимавам. Ще се пазя. Лека нощ.-знаех, че ако й кажа, че ще внимавам, тя щеше да се успокои. Но нямаше да внимавам. Задължително щях да открия убиеца на Алисън.

От името на Макейла/Рейчъл

Беше вече сутрин. Цяла нощ не бях спала. Мислех за бележката и за всичко. Бях объркана. Този град трябваше да е моето спасение от ада. Но вместо това, стана място на страх,убийства и жестокост. Някой знаеше коя съм. Някой искаше тялото ми и очевидно преди да ме убие,искаше да си поиграе с мен. Не разбирам какво общо има с това Хари...На бележката пишеше,че той не е такъв човек, Но няма да вярвам на тези неща. Този човек искаше да ме изолира от света и да остана сама, за да ме убие. Нямаше да повярвам,че Хари е опасен за мен, докато не го видя със собствените си очи.

~●~

Час по география...Голяма скука. Хари закъсня за час, както винаги. Седна на обичайното си място като преди това ми хвърли една усмивка, вървяща със "здравей, принцесо". Знам, че не беше свалка. Ние с него никога нямаше да сме повече от това, което сме сега. А сега не мисля, че сме дори и приятели. Той не е мой тип. Аз негов-също. Той си падаше по кифли. Аз бях изгоряла филия... Тотално различни. И все пак не мога да отрека,че е красив. Но не е за мен.

Часа минаваше бавно и спокойно докато в един момент вратата не се отвори. Влязоха трима полицая. Да не би някой да ме е надушил?

- Какво става? - господинът по география попита.

- Ще се наложи да отмъкнем господин Стайлс от часа Ви.-ето тук усетих как нещо полазва цялото ми тяло. Страх.

-Защо?Проблем ли има?- господинът по география имаше още въпроси за задаване, но Хари го прекъсна.

- Какво съм направил ?

- Хари Стайлс, обвинен сте в убийството на Алисън.

Моля?