Better Than Me/H.S. FanFiction/

24. Снимка

Всички ме бяха наобиколили. Чувах истеричния плач на Анна и брат й, Арън, който я успокояваше. Мелиса стоеше от ляво на мен и притискаше корема ми с тениската си, а Хари държеше ръката ми. Очите му бяха червени, както и лицето. Беше мокър, потен, облян със сълзи.

-Обичам я!!- изкрещя, сякаш за да чуят всички.- Чувате ли? ОБИЧАМ Я!- още веднъж. Говореше дрезгаво и това заглушаваше плача на Анна. -ОБИЧАМ Я!!!!

Това не спираше. Той повтаряше, че ме обича на всички но не и на мен. Сякаш си мислеше, че няма да му отговоря. Но аз му говорех. Той просто не ме чуваше. Никой не ме. Всички плачеха, освен Мелиса, която изглеждаше изплашена до смърт.

-Хайде, Макейла, моля те. МОЛИМ те, отвори очи!- Анна трепереше през сълзи и ме галеше по главата. Обяснявах й, че съм добре. Не чувствах болка. Беше ми добре.

-Не може! Няма да отвори очи, Анна. Мъртва е! -гласът на Мелиса трепереше.

Анна знаеше истинското ми име. Говорих й, защо ме ме чуваше .

-Анна, добре съм. Не ме боли нищо, просто малко загуба на кръв.-Обяснявах й, и я галех нежно по ръката. Тя не усещаше , не чуваше. Все едно не бях там.

-Обичам те...-Хари целуна устните ми.-Съжалявам за всичко, аз съм виновен...

Той плачеше и плачеше.

-СЪЖАЛЯВАМ!-отново извика.

Чуваха се сирени, при което всички станаха и ме погледнаха, все още лежяща на земята.

-Не сме били тук и не сме видели нищо. Това е Рейчъл от университета. Само това знаем за нея.-Арън обясни на всички, след което се разпръснаха.

Бях мъртва ?

~●~

Отворих очи и бях в хола на Хари. Той спеше на земята, а аз на дивана.
Станах и го целунах нежно по бузката. Той леко се усмихна и измрънка.

-Моля те не ме предавай.-прошепнах тихо.

-Няма да те предаде.-обърнах се и видях възрастен мъж на около 50. Носеше бял костюм, все едно е бил на сватба. Косата му беше леко посивяла, а усмивката голяма и широка. Зелените му очи сякаш светеха в тъмнината и ми някак бях убедена, че го познавам. - Аз съм бащата на Хари.

-Приятно ми е да се запознаем. Много си приличате, че чак за миг ми се стори, че съм ви виждала и преди.

-Възможно е и да сме се виждали и преди. Родителите ти знаят ли, че си тук? Да не се притесняват. - явно Хари не е говорил за мен . Баща му не знаеше, че нямам такива.

-Ами всъщност аз..-

-Мислех, че Хари ще бъде с Мелиса тази вечер. Поне така ми каза.-баща му се усмихна мазно.

Моля?

-Мелиса ли? Те вече не са заедно. Аз съм неговата... неговата приятелка.-треперенето на гласа ми беше повече от очевидно. Какво се случва?

-Така ли? Съветвам те да внимаваш. Хари не се обвързва. Все пак снощи беше точно с Мелиса.

Бащата на Хари се усмихна отново и си тръгна без да казва нищо повече.
Очите ми се пълнеха със сълзи. Това беше невъзможно. Бях убедена, че това няма как да е истина.

Отидох в кухнята, за да си налея чаша вода и да помисля малко . На сутринта щях да говоря с Хари. Нямаше как да е възможно.

В кухнята имаше стена сякаш направена от снимки. Загледах се във всяка една. Не бях забелязала тези снимки преди.

Всяка една от тях разказваха история. Докато погледа ми не се спря на една снимка.

Датата беше 21.03.1998

На снимката беше бащата на Хари, изглеждащ доста по-млад и още двама човека. Жената от снимката беше бременна, мъжа до нея ми се струваше крайно познат. Отлепих снимката от стената, за да я огледам по-добре. Не разбирах защо тази снимка хвана окото ми, докато не прочетох текста на гърба й.

"21.03.1998, Рей Смит."

По-дяволите ! МАМКА МУ!

НЕ!

НЕ!

Бащата на Хари и моят баща са се познавали. Това означава,  че не Арън ме преследва и знае самоличността ми. Този, който всъщност иска да ме убие и издирва последният човек от семейство Смит е всъщност цялото семейство на Хари! Включително и той...