Better Than Me/H.S. FanFiction/

2. Алисън

Събудих се от слънчевите лъчи. Това бе моята "аларма", тъй като нямах пари за телефон.

Станах и се облякох също толкова оскъдно, колкото вчера. Но тогава се сетих за думите на директорката и нейния дрес код. Тогава реших да заменя късите впити панталонки със сини джинси.

Имаше едно предимство този апартамент. Канализация. Имах топла вода през цялата година. Което разбира се беше страхотно. Влязох в банята бързо и също толкова бързо бях официално готова за втория учебен ден.

~●~

-Здравей.-Анна ме поздрави щом седнах до нея. Бях изненадана. Но признавам, приятно изненадана.

-Здравей и на теб.

-Би ли погледнала връзките си. Мисля, че са развързани.- погледнах към тях, но си бяха добре.

-Не, не са. Сторило ти се е.

-Не, Рейчъл наистина са развързани..казвам ти внимавай.-това момиче наистина беше най-странното което някога съм виждала.

-Добре тогава, ще внимавам.

Минути по-късно, Хари влезе в стаята със същата тази прелест както от както го познавам. Тоест вчера. Зае мястото си и изкара телефонът си. Пръстите му зашариха по екранът.

-Здравейте, ученици!- Висока, слаба жена на високи токчета, влезе в стаята. Признавам, тя беше супер секси, за да се води госпожа по математика.-Аз съм Алисън МакМилър и ще ви преподавам по математика. Тъй като годините ми са близки до вашите, на 23 съм, ще ме наричате просто Алисън. Без никакви официалности.

Окей, завидях на това момиче. Беше толкова красива, че се почувствах като губеща.

-Не си ли много млада, за дa преподаваш?-попита Хари с повдигната вежда.

-Това е част от специализирането на професията ми.- тя се усмихна със също толкова красивата си усмивка както бе тя самата.

-И това облекло ли е част от специализирането?-отворих устата си и аз, като се изправих и попрях ръцете си на чинът.

-Всъщност не. Аз избирам как да се обличам и какво да правя. А вие нискостоящите, можете само да гледате стълбата ми към успехът. Запишете си НАЧАЛЕН ПРЕДГОВОР.

Часовете минаха бързо. След като излязох от сградата и се насочих към вкъщи, чух двама души да си говорят, споменавайки името ми.