Better Than Me/H.S. FanFiction/

9. Какво има

От името на Макейла

Това беше най-странното нещо, което съм правила. Да спя у момче, което не познавам добре и не знам какъв човек е. Имам ли избор все пак? Това щеше да е първата ми вечер от 15 години насам, където ще спя на легло, а не на разпокъсан матрак на пода.

-Горски плодове или билков?- Хари ме попита какъв чай искам. Подразбираше се,след краткия ни разговор. Оказа се, че и двамата сме огромни любители на чая.

-Горски плодове, моля.-приличах на малко детенце,което чака шоколада си. Не се бях чувствала така от години. Не е имало никой, който го е грижа за мен толкова много. Или поне да се опитва да го е грижа.

След 5 минути Хари пристигна с чайовете. Седна до мен на големия диван и пусна телевизора. Гледала съм телевизия само до 3 годишна възраст. Беше странно. Екрана беше огромен, А качеството уникално. Чувствах се не на мястото си и в същото време някак у дома. Имаше човек с когото можех да разговарям спокойно, на когото мога да разчитам след като шибания ми баща хвърли топа. Чувствах се като нормално момиче. Като човек.

Започнахме да гледаме Game of thrones. За пръв път бях чувала за този сериал. Почти нищо не разбрах, тъй като Хари го пусна от 3 сезон. Но като погледах малко, не можех да се отлепя от екрана. Беше интересен сериал.

От името на Хари

Макейла гледаше телевизора като малко детенце. Беше някак сладко и невинно. Въпреки нежността която тя излъчваше, щях да я убия. Баща й беше изрод и заслужаваше целия им род да бъде избит.

След още половин час тя беше заспала до мен. Нямаше да бъде забавно, ако я убия сега, затова просто я завих и отидох в другата стая.

~●~ 2:04 ~●~

Беше късно вечер, а аз все още не можех да заспя. Гледах последните новини в интернет,докато някой не ми изпрати съобщение. Номерът от който беше съобщението имаше само хащагове.

"Ех Хари,Хари... Отново ли ще останеш Макейла сама? Ами ако някой е при нея точно в този момент."

Следваше и клип, заради който си глътнах езика. На записа някой стоеше над Макейла и с ножица режеше кичур от косата й.
Бързо се изправих,отворих чекмеджето до леглото ми и изкарах пистолет. Когато отидох в хола, нямаше никой. Светнах лампата и отидох до Макейла.

Косата й наистина има отрязан кичур...

Някой сериозно си играеше с нас, но кой..?

Поставих ръката си на бузата на Макейла и я погалих леко.

-Кой друг ти желае злото,принцесо?..

На следващия ден. От името на Макейла.

Не бях спала така добре от както се помня. Беше топло и уютно. Беше нереално как получавах живота, за който винаги съм си мечтала.

-Добро утро! - Хари отвори вратата и носеше в ръката си раница.-Закъсняваме за даскало!

Уникално събуждане, Стайлс.

-Пали колата..!

По най-бързият начин се измъкнахме от къщата и потеглихме към университета. Първия час беше Световна Литература, където ни преподаваше най-готиния господин.

Закъсняхме за лекции и по тази причина получихме малко кръвни погледи от страна на господина. Заехме местата си и лекцията започна .

-Ако искахте да бъдете някой друг, щяхте ли? Щяхте ли да се правете на човек, когото не сте само и само да получите живота, за който сте си мечтали? Нека да направим така. Искам всеки от вас да напише резюме където обяснява защо би или защо не би искал да предприеме такива действия. Вадете по един лист.

Разбира се,че нямаше да пиша за живота, който водех. Анна стоеше до мен и беше идеалния момент да поискам химикал.

-Може ли химикал?-обърнах се към нея.

-Тъкмо щях да ти поискам лист!- засмяхме се тихичко и тя ми подаде химикал, а съответно аз на нея лист.

Беше готино как от дребни жестове заформях приятелства. Беше вълшебно.

-Рейчъл, този лист е използван.

-Моля?-усетих как студени вълни плъзнаха по тялото ми. - Нека видя.

Грабнах листа от ръката й, за да го огледам. Бях сигурна че папката ми беше само с празни листи..

Скъпа Макейла. Снощи си била у Стайлс. А как би реагирала ако ти кажа, че той знаеше,че аз бях там?

-Рейчъл, коя е Макейла? Някой заплашва ли те с нещо? -Анна каза това по-силно от очакваното. Всички се обърнаха към нас, А следващото което чух бе само гласа на Хари да шепти тихо.

"Какво има, принцесо?"..