Better Than Me/H.S. FanFiction/

3. По-близо до мен

*Рейчъл*

Намирах се седнала на тревата, пушейки цигара и гледайки състезанието. Анна беше седнала до мен и наблюдаваше Арън.
Той се справяше наистина добре и видно му завидях, че не съм и аз така добра.

-Здравей! - красиво, стройно момиче се настани до нас на тревата. Русата й коса се спускаше по рамената й надолу, чак до кръста. - Аз съм Мелиса, но ми казвай Мел. В съседния клас съм и много се радвам когато има нови, готини попадения в училището.

-Хей. Рейчъл съм.- подадох ръката си. - Хората тук са били дружелюбни,   изненадана съм!

-Някой да, други не. Хората с които се движа общо взето е компанията на Арън и Хари. - Тя отметна дългите си коси назад и се усмихна топло. Не знаех дали беше маска или наистина е твърде мила. Арън беше братът на Анна. Съдейки по всички тези факти, може би щях да стана част от цялата тази голяма компания. А и исках да се сближа с повече хора. Имах нужда от това. Имах нужда да живея нормален живот поне веднъж. Заслужавах го.

-Страхотно!-загасих цигарата в земята. -Значи всички ще бъдем приятели, предполагам?

-Най-вероятно. - обади се Анна.

В този момент Хари и Арън се настаниха до нас на тревата. Предполагам, че просто обиколката е приключила. Арън изглеждаше толкова по-изморен за разлика от Хари, който беше пълен с енергия.

-Хариииии!- Мелиса или Мел...се метна на врата му, сядайки в него. Те гаджета ли бяха или нещо като приятел и с привилегии. Или много, много близки приятели.

Благодарение на кожения панталон на Хари си личеше ерекцията му.. А така, спипах ви и двамата!

-Ходите ли?-попитах, докато усуквах кичур коса на пръста си.-Сладки сте.

-Не, не сме заедно. Все още.-Хари погледна Мелиса с палава усмивка и докосна гърдите й. Повръщаше ми се от тези сцени. Ако искате да сте заедно, бъдете. Но ако не искате, не се правете че сте.

О, кого залъгвам. Аз съм същата... И аз ще си намеря някоя играчка много скоро.

Погледнах с плаха усмивка към Арън. Дали беше свободен? Дали можех да си позволя да бъда още по-противен човек и да си играя с него?

Разбира се, че можех. Бях отвратителна. А той беше готин. Добре, Рейчъл, добре...

-Арън... Караш мотор много добре,харесва ми !-вметнах и го погледнах игриво. - Някой път може да ме повозиш?

-Разбира се, звънкаш и се уговаряме кога! - реално не вярвах, че ще се навие. Но и не мислех,че би отказал все пак.

Цигареният дим се разнасяше из нощното небе, музиката беше силно надута, а празните кенчета от бира се търкаляха по тревата . Това ли е било да се събереш с приятели,защото ако е това,то не искам никога да спира!

Но едно ме тревожеше...Госпожа Алисън дали наистина знаеше коя съм. Дали не беше тя човекът, който искаше да ме убие толкова време. Не.. няма как да е тя. С нея имаме 4 години близо разлика, а когато бях малка ме издирваха мъжете мафиоти, за да продадат мъртвото ми тяло за милиони. Тогава коя наистина е Алисън?..

-Това не е добре .. - Анна прекъсна мислите ми и след секунди извика силно. -Внимавай!!

След думите й един от моторите на състезанието се преобърна жестоко. Тялото на момчето се пързаляше по калта в продължение на близо минута. Ударът беше прекалено жесток,за да е истина.

-Ти как знаеше това? - попитах леко изплашено.- Как разбра,че ще падне преди да е станало?

-Видях, че кормилото му трепереше. Загуби равновесие. - отговори спокойно.

Върнах очи към пистата. Хората се бяха навъдили там, всички гледаха по един и същи начин.

-Момчето е починало...?-не знам Това въпрос ли беше или вметка, но се изплаших леко. Мъртъв ли беше?

-Коя е Макейла?-някакво момче изкрещя силно.- Коя си ?!

От къде знаеха името ми? Нямаше да се издам!.. Кой знае за мен?

-Защо какво е станало?-Хари се изправи и попита със заповеден тон.

- Някой е смазал тъпите спирачки! Момчето е мъртво, нормални ли сте!?-държеше в ръката си бележка, която размяташе във въздуха. - Коя е Макейла ???

-Не знам,мамка му! Какво пише на бележката?- Хари му я взе от ръката. След като я прочете застина на място.

-Какво пише на бележката,Хари?- той още стоеше неподвижно. - Какво ??

Дръпнах му я от ръцете и хвърлих поглед към нея веднага .

Внимавай кой ще бъде следващия,Макейла. Пази се да не си ти!
-Специални поздрави за семейство Смит!

Кой знае.. Някой знае !

Не вярвах,че ще изпитам това чувство отново. Страх.. Страхувам се отново...

~●~