Better Than Me/H.S. FanFiction/

19. Спри.

От името на Хари

Стоях пред изоставения склад, където беше отвлечена Макейла. Уговорката ми с Рей Смит бе точно тук,  за да не го види никой от мафията. Носех си пистолета за всеки случай. Планът бе да го изслушам какво ще ми каже и да го убия. А след като го направя, да убия баща ми,  задето ме е излъгал.

След още няколко минути огромен джип паркира пред мен. От него излезе висок, татуиран и общо взето огромен мъж. Личеше му, че е баща на Макейла.

-Ти ли си Хари.- познатият глас ме подсигури, че това е човекът, с когото разговарях по телефона. Кимнах, а той продължи.-Здравей, Хари. Искам първо да се извиня, че те разкарах до тук. Нещата са доста затегнати, знаеш.

-Карай направо, моля те.- г-н Смит овърташе,  а това ме дразнеше страшно много.

-Макейла е в огромна беда. Някой й изпраща съобщения и я заплашва. Хари, знам кой е баща ти. Знам какво трябва да сториш, за да го направиш горд и да видиш майка си отново. Но всичко което правиш е напразно. Баща ти е лъжец. Не ме е убивал никого. Нае хора да го сторят и щом ги заблудих, той обра всички пари. А става въпрос за много незаслужени пари, Хари. Много пари. Не мисля, че изобщо съм в правото си, че да ми вярваш, но стоя пред теб от плът и кръв. Хари, опази дъщеря ми от собствените си ръце и от тези на преследвача й. Умолявам те.

Цялата тази информация ми идваше в много повече. Рей Смит стоеше пред мен. И много приличаше на Макейла. Баща ми ме е лъгал през цялото това време.

-Ами майка ми? Какво ще стане с мама?

-Съжалявам, Хари. Не е правилно да го чуеш от мен, но майка ти е мъртва от много време. Баща ти се е погрижил да я убие още преди да задейства плана си с Макейла. Иска пари. Баща ти иска само пари. Ти си следващия.

Инстинктивно извадих пистолета си и го насочих право към главата му. Не му вярвам. Не мога да му вярвам. Аз познавам баща си. А този тук... той ме лъжеше.

-Не ти вярвам! Лъжеш! Майка ми е жива. Знам го!- Рей не вдигна ръце. Бръкна в задния си джоб и изкара някакъв документ.

-Това е смъртния акт на майка ти. - пуснах пистолета и взех в ръце листа. Загледах се. Не можеше да е истина, просто не можеше.

-Фалшификат е.-отсякох.

-Хари... Аз не мога да те накарам да ми вярваш. Но си отвори очите. Отвори ги, моля те. Аз си тръгвам. Ще се върна пак. Грижи се за Макейла, моля те.

Докато се усетя, Рей се качи в джипа и замина. Аз останах само с пистолета си и смъртния акт на мама.

От името на Макейла

След простотията с Хари имах нужда да се разведря и да си напомня, че съм кучка. Как стигнах до тук е дълга история, но да речем, че използвах свободния си ден за свои удоволствия.

-Как ти се струва. Червеното харесва ли ти?- плъзнах презрамката надолу и усетих как мускулите на момчето под мен се затягат.

-Дам, нашата малка тайна, Рейчъл, нали?

-Точно така.

Целувките му се плъзнаха по цялото ми тяло. Исках да си почина малко от всичко. Чувствах се себе си, най -сетне.

-Страхотен си, Арън...-измъмрих в целувката.

Колкото и да ми харесваше, не спирах да мисля за целувката ми с Хари. Мислех за ментовия вкус и наболата му брада.

Исках да спра да мисля.

Спри. Спри. Спри да мислиш...

От името на Хари

Момента, в който влязох вкъщи заварих баща ми да си пие вино на дивана. Извадих пистолета и стрелях право в чашата. Кристала се пръсна на малки парченца и течността се изля на белия диван.

-Малоумен ли си?-баща ми ми се разкрещя.

Отидох до него и го ударих с юмрук в лицето. Кръвта от веждата му шурна надолу по лицето, а той беше шокиран.

-Ще те убия! Ще те убия, татко.

- Какво? Полудя ли?-с цялата си наглост дори не осъзнаваше какво е направил.

-Говорих с Рей Смит.  Да жив е, за разлика от майка ми! Татко, мама е мъртва, а ти ме лъжеш, че ще я видя. Спри да лъжеш, спри, спри , спри!!