Better Than Me/H.S. FanFiction/

20. Дим от цигара

От името на Хари

След дългия спор с баща ми и няколко тежки думи, излязох от нас и запалих директно към Арън. Нямаше да повярва какво щях да му разкажа. Как може да съм бил лъган толкова много време?

Паркирах пред тях и слязох. Изобщо не звъннах на входната врата, имайки предвид че си бяхме толкова близки и знаех, че винаги съм добре дошъл. Очевидно нямаше никой у тях. Беше загасено и тихо. Качих до неговата стая и отворих.
Не.
Макейла лежеше на гърдите му напълно гола, а самия той се беше покрил с чаршафа.

-Извинете...-затворих вратата и излязох колкото се може по-бързо.

Макейла и Арън.. заедно ли са? Тя обича ли го? От кога? Защо?

Имах толкова много въпроси, а нямах никакъв отговор на тях.

От името на Макейла

-Мамка му.-изпсува Арън.

- Какво? Голяма работа. Единия секс няма да убие никой.-сложих ръцете си на врата му и го целунах леко по челото. Забелязах, че се тревожи.-Какво има?

-Хари преживява някой неща в момента. Да кажем, че е раздвоен между нещо. Не мога да ти кажа повече.

-Добре.-сгуших се в него и останахме така известно време.

Исках да знам какво се случва около Хари и Арън. Бяха ми изключително близки, особено Хари. За кратко време се сближихме много. Исках да ми споделя, но с какво право. Та той дори не знаеше истинското ми име, а аз очаквах да знам всичко за него.

-Аз отивам при Хари. -Арън изведнъж стана .

-Ами аз? Какво да правя ?

-Остави тук. Ако си гладна, знаеш къде е кухнята . Пусни си телевизия, играй на компютъра, все ще измислиш нещо.

Останах завита в леглото, а Арън излезе. След това щях да разпитам малко, какво се случва около тях двамата.

Нямах какво да правя , затова реших да разгледам къщата. Бяхме на втория етаж. Завих се с одеала и излязох от стаята, насочвайки се към една от вратите. Влязох вътре. Беше пълно с книги. Явно това е библиотеката..

Започнах да разглеждам всяка от книгите, всеки рафт. Бяха изключително много. От класическа литература, чак до комикси.

Окото ми хвана една тетрадка. Любопитството ми надделя. Беше чисто черна с твърди корици.

Искам да знам какво пише.

Любопитството убило котката казват. Да, ама аз умрях вече няколко пъти, затова искам да чета.

Отворих тетрадката и видях залепени снимки и нещо като съобщения на тях.

Имаше снимка на момче с мотор, което ми се стори изключително познато. Прочетох какво пишеше под снимката .

Не.
Не може да бъде.

Това беше момчето, което беше убито на състезанието с моторите.

Продължих да разлиствам.

Имаше снимка на Алисън.

Имаше снимка на мен. Като малка. Сега. Докато спя.

Арън е психопата, който ме преследва..?

Прибрах тетрадката в чантата си, облякох се и излязох максимално бързо.  Исках да се прибера.

От името на Хари

Стоях пред входната врата на къщата ми и вече бях изпушил половин кутия цигари. Не се успокоявах. Нямаше и да се успокоя. Бях бесен.

В далечината видях колата на Арън. Приближаваше се и накрая паркира пред верандата. Той излезе от нея и веднага запали цигара с мен.

- Какво ти става ?-попита.

-Как какво ми става, Арън? Спиш с Рейчъл!-изправих се и поех дълбоко дъх.-Спиш с нея...

-И? Тя не е обвързана, нито пък аз. И двамата имахме нужда. - отговора му се стори толкова нагъл и арогантен.

-Арън, май не разбираш . Ти спиш с момичето, към което АЗ имам чувства.

-Мислех, че се ебаваш през цялото време? Имаш чувства към нея?

- Да. Знам, че трябва да се отърва от нея. Знаеш как са нещата. Но, ще ти обясня друг път. Засега имай в предвид това... Харесвам я, Арън. Не знам даже дали е харесване. Може би я даже я обичам. Страшно съм объркан...

-Добре.-той се усмихна.-Добре, твоя е.

Дръпнах си от цигарата и усетих как бавно започнах да усещам спокойствие. Димът се разнасяше около нас и създаваше приятната атмосфера на двама приятели с толкова различия и толкова еднаквостти.

Докато не разбера наистина миналото на Макейла и кой е човека, който и мисли злото, няма да стоя далеч. Ще стоя близо до нея и ще я защитавам. От тук нататък аз съм на нейна страна.