My crazy college life

Онзи шашав

Едва се бях настанил в общежитието и желанието ми да пуша започна бавно да ме изгаря. В тази стая съдейки по багажа, оставен тук. Не му мислих много, грабнах кутията с цигари и напъхвайки я отново в тесния джоб на дънките си, се запътих право към изхода. Едва бях стоварил багажа си до леглото си, а вече ми трябваше цигара. Това нещо започваше да става все по-голямо и по-голямо.

Знаех, че трябваше да ги спра, когато можех, но... Вече бе късно, за да мисля за онова време.

Засилих се, минах през вратата, после към стълбите, по тях тичах надолу и изведнъж се блъснах с един шашав, вероятно студент, който ме изгледа. Леле, вонеше много на цигари, сигурно и той не можеше да спре да пуши като мен. Изгледах го накриво.

-Гледай къде ходиш, заек... - измрънка той, а аз извъртях очи. Заобиколих го без да казвам нищо. Не изглеждаше като човек, с когото исках да си имам работа. Затова просто сведох глава, продължавайки бързо към изхода на сградата.

Ню Йорк, мястото с много красиви и високи сгради, с много коли, коя от коя по-хубави и с много хора, досаден трафик, не чак толкова добър градски транспорт и понякога мизерно обслужване в студентската столова. Това знаех от филми, разкази на роднини и какво ли още не. Но може би харесвах това място повече от Чикаго.

Врътнах очи, стъпвайки две крачки по-далеч от входа и вадейки кутията с цигари. Отворих я рязко и забих поглед в двете останали. Трябваше да си купя. Определено, а ако това не се случеше възможно най-скоро щях да фалирам и да започна да се държа като обезумял идиот.

Въздъхнах и извадих едната. Запалих я и я допрях с треперещата си ръка до устните си. Стиснах я леко и дръпнах сериозно. След като напълних дробовете си с никотина я махнах, издишах дима и погледнах направо.

Вече се чувствах по-добре.

Извадих телефона си и написах набързо съобщение на Юта. Понякога той ми бе единственото спасение.

„Как е общежитието?"

Очаквах отговор, но познавах Ю от малък. Знаех, че ще ме игнорира, докато не намери време да ми даде пълен отговор, внимавайки да не опише нещо според него важно.

А, според мен не беше всичко „важно", но не му се сърдех, все пак той търпеше моите нервни кризи при липса на цигари в мен.