My crazy college life

Ии... Излезе

Събудих се в леглото на Теил и се огледах като опарен. Не знаех какво се случва, но трябваше да разбера. Понечих да се изправя, но някой ме върна отново в легнало положение. Тогава видях рошавата глава на Теил, който ме гледаше с интерес.

-Добре ли си? – попита той, а аз кимнах. Не знам защо, но никак не ми се говореше, а още повече с него, така че просто реших да го игнорирам така, все едно няма какво да говоря с него.

Не, че имаше, ама какво да се прави.

-Искаш ли вода? Имам едно шише тук... - прошепна, а отново без да говоря врътнах глава. Погледнах към потенциални места, на които мога да намеря телефона си и го забелязах върху моето легло с екрана надолу. Изправих се и се опитах да се пресегна към него, но ми се замая.-Не мърдай, какво искаш? – попита той, а аз посочих телефона си. Той го взе и ми го подаде, докато обясняваше: - Увивах бинта около теб, докато ти мълчеше. И се наклони, мислех, че искаш да се почешеш или нещо... Но ти просто падна. Удари главата си, защото аз нямах време да те хвана и... Сега се събуждаш. Извиках лекарката, тя каза, че ти няма нищо, но предложи да те оставя да поспиш. А аз през това време обясних на Юта, че си добре. Беше ти писал много съобщения и му казах да не се притеснява, че след като се събудиш ще му пишеш.

Гледах го и не му вярвах. Кой нормален човек прави това? Кой нормален човек отговаря от името на друг. Или не от мое име, а от моя телефон. Защо ми пипа телефона? Не сме толкова близки, че да съм окей с даването на толкова ценно нещо. А той... Какво си помисли?

Но уви, отключвайки телефона си осъзнах, че всичко е истина. Погледнах го на кръв и понечих да стана. Каквото и да се случваше, аз нямаше... НЯМАШЕ да остана с този човек в една стая. Просто това не бе нещо, което с такава лекота щях да свърша. Стъпих на краката си, изправи се и тръгнах към вратата. И точно преди да докосна дръжката ми причерня и се свлякох бавно надолу. Прегърнах коленете си и издишах събралия се в мен въздух.

-Казах да не мърдаш. Удари главата си, нормално е да не си добре още.

Този човек не само ме изкарваше извън релси, но щях и да го пребия. Отвратителен човек, още се чуя на малоумния си късмет. Защо точно той? Ама ако беше някое момиче нямаше да е интересно, нали? Щях да я убедя, че секса с мен е прекрасен и после да й обясня, че живота е още по-прекрасен ако правим само секс. Е,разбира се ако не бе като онази, която ми каза „сладък си" ... Другия ми късмет. Неземен, направо!