My crazy college life

Емоционалния срив на Теил

До обяд се бяхме наспали и Теил вече мрънкаше да ходим някъде, за да се разходим. Знаех, че по-късно бе на работа и разходка по това време не бе особено удачен избор, защото щеше да се умори по-лесно. А и не мисля, че ми се излизаше особено. Беше от онези дни, в които просто исках да съм до него и да не правим нищо особено. Прегръдки в леглото, някой хубав филм и накрая отново да заспим един в друг. 

-Стига! - изсумтя той и хвана ръката ми. - Много те мързи, престани да ми отказваш да излизаме! - измрънка и ме погледна с кучещка муцунка, на която рядко можех да устоя. Смилих се и въздъхнах силно. 

-Добре, ще се разходим в близкия парк и после се прибираме. - отсякох, а той се зарадва като дете на близалка. - Само моля те, не ме карай да се обличам отново с някакви дънки или нещо "изискано"... 

-Дадено. Сложи си любимия потник и шортите. Все ми е едно. 

Той се изправи, взе си дрехи и за норматив се преоблече. Аз също се премених и се огледах в огледалото. 

-Секси си. Даже прекалено много. - подметна и ме прегърна, подпирайки си главата на рамото ми. - Хайде! 

Излязохме и докато вървяхме си мислех за изминалата вечер. Яд ме беше, че части ми се губеха и това да видя тази сутрин опаковката от презерватив беше ужасно странно. 

Вървейки и говорейки (Теил говореше, а аз се правих, че слушам през повечето време) за най-различни теми, стигнахме в парка и започнахме да се разхождаме. Минахме през няколко детски площадки и той се възхищаваше на децата, които ако трябва да бъда точен ме дразнеха ужасно много. Тези създания толкова много ли обичат да пищят? 

-Любов? - попитах го, щом осъзнах, че няма хора около нас вече. 

-Да? - спря се и ме погледна. - Нещо станало ли е? 

-Не. Просто... Не си спомням дали снощи правихме секс или не. - Повдигнах рамене, а той въздъхна. 

-Джони... - очите му се насълзиха и веднага отмести поглед от мен. - Казах ти вече. - въздъхна и ме погледна. - Ако искаш си тръгни, но... Съжалявам. 

Приближих се и го притеглих в обятията си. Притиснах го плътно към себе си и целунах врата му. 

-Шш... - прошепнах и се усмихнах. - Няма да си тръгна, скъпи! - уверих го и се отдръпнах, за да го погледна. - Не плачи, моля те!