My crazy college life

Кръчма като от филм

Събудих се отново в леглото си и вълна от спокойствие ме заля. Стаята бе все така празна, в нея нямаше господин Шашав, нито имаше дразнители, в лице на майка ми и баща ми. Затова се усмихнах и хванах телефона си. Беше време да релаксирам, след което да си намеря ядене. От някъде.

И да, това бе нещото, без което не можех да живея – телефона.

За части от момента бях забравил защо Теил липсваше, но последното съобщение от
Юта ми напомни.

„Човече, как не се прибира? Той има ли къде да остане? Ню Йорк е голям град и... Не знам. Пиши ми, когато имаш сведения. А относно снощи – да, на ресторант бяхме, благодаря, че попита. Впрочем в други ден почвам, затова ще те помоля да внимаваш кога ще ми пишеш."

Врътнах очи. Какво се направи на много учен и заинтересован, като миналата година не учеше толкова. Поне по негови думи. Но повдигнах рамене, досущ като дете и продължих да ровичкам в телефона си, игнорирайки господин „спах със зубъра".

Чатих със случайни хора в сайтове за запознанства, чатих с идиотите от Чикаго, с които вече сме само на „как върви" и следващите думи „бива"... Но все пак. После ровичках някакви статии в интернет, занимавах се с разучаването на „какво ново в youtube", след което слушах музика и клатех краката си. Май трябваше да ида и да си намеря къде да хапна.

Изправих се бавно, опитвайки да не падна на земята, както вчера щеше да се случи и се огледах. Това общежитие се нуждаеше от зареждане на хладилника, шкафовете и толкова много неща. Трябва да си намеря и къде готвят вкусно, за когато ми се прияде готвено.

Стигнах до багажа си, който трябваше да разопаковам, но благодарение на Теил не можех все още, и отворих сака. Погледнах всичко, което успях да видя като плат, за да си харесам нещо и след малко измъкнах дрехи от там. Оставих ги на леглото си и свалих дънките си. Махнах тениската си и се вгледах в огледалото в ъгъла. Добре, не съм напълнял, което много ми харесва. Прокарах ръка през корема си и с усмивка се загледах в него.

И точно, когато си мислех, че живота ми става песен вратата се отвори.

Рязко се обърнах, подскочил от уплах, когато очите ми видяха Теил в отвратително състояние, подпрял се на касата.

-Съжалявам, че ти преча, но ми трябва душ... и чисти дрехи. – прошепна, затвори и мина покрай мен.