My crazy college life

Липсва ми

В момента, в който влязох той ме бутна на леглото и се покатери върху мен. Очите му започнаха да обхождат тялото ми, а устните му да се приближават до моите. Исках това да се случи, но нямаше да позволя да си играе с чувствата ми. Той бе един ужасен недодялан хлапак. Макар че... Беше по-голям от мен, не ми пукаше. Той наистина беше един недодялан хлапак. Ако не на години, то поне на държание го докарваше. Въздъхнах, след като успях да го избутам от себе си. Изправих се и се отдалечих от него, правейки се, че това, което върша бе неотложно.

-Защо бягаш? – попита той, а аз врътнах очи.

-Наистина ли, Теил? Първо се държиш отвратително. След това идваш при мен и ме съблазняваш. И когато ме оплетеш в смотания си капан, ти идваш и ми разбиваш сърцето. И накрая просто ме буташ на леглото, правейки се че всичко е наред? – попитах, а той въздъхна.

Не разбирах осънава ли какво прави и какво ми причинява. Не разбирах дали с целия си акъл знае какво прави с мен. Но уви, нямаше и да разбера. Защото нямах намерение да се занимавам с него. Щях да се държа така, както той каза, че трябва. И тогава наистина щяхме да сме съквартиранти.

Той се доближи и докосна брадичката ми, повдигайки я. Отместих се назад, опитвайки да избегна докосването му, но той беше настоятелен и хвана ръката ми. Не знаех какво да правя. Знаех, че трябва да се отблъсна, но същевременно знаех и, че не мога, защото исках да го целуна. Този шашав ме накара да се чувствам зле, но адски влюбен и не разбирах защо. Просто всяко едно нещо, което ставаше между нас започваше да ми влияе толкова много, че понякога се чудех има ли начин да се измъкна от капана на любовта.

-Искам да поговорим.

След тези негови думи чашата преля. Поех си въздух, преглътнах и впих поглед в него.

-Не. – отсякох строго.

Ами така си беше. Нямаше да говорим. Нямаше за какво. Всичко си изяснихме предния ден.

И спомени от това как го изрече нахлуха в главата ми. Болезнени, всеки път напомняйки ми колко много ме е страх от обвързване. И защо точно с него, защо точно сега. Защо точно с момче и защо трябва да се случи точно това? Защо?

-Съквартиранти. – отговори той след доста дълго мълчание.

Преглътнах.

-Разкарай се от мен, Теил. Няма за какво да говорим. Няма за ка... - спрях, несигурен в думите си. Не, че не бях сигурен, но... Май имаше за какво. Май той желаеше да се извини. И май трябваше да му дам шанс. Въздъхнах. Той ме забута към моето легло и след като се настаних седна до мен.

Страхувах се, треперех. Не знаех какво се случва, притеснявах се. Той се усмихна. Той просто изви устни в изключително красива усмивка и ме накара още веднъж да съжалявам. Не можех да си позволя да остана още малко тук. Не можех, защото той искаше да говорим и да обсъждаме нещо. А аз.. Аз исках просто да ме обича. Исках да е до мен, да ме подкрепя и толкова. Нищо повече.

-Има за какво. – прошепна той, а аз въздъхнах.

-Не, няма. НЕ чуваш ли? Няма. Спри се. Престани да ме караш да се чувствам по-объркан от американец изгубен в Китай. Просто се спри. Лежи на своето легло, бъди със своите момичета, води ги тук, ако искаш.... Прави каквото си пожелаеш, Теил. Просто повече не ме карай да се чувствам така. – Бутнах го от себе си и станах. Взех дрехите си и се запътих към банята. Трябваше да се облека и да намеря с кого да отида до института. И тъй като все още не познавах никого тук... Щеше да бъде много трудно.

След като се облякох и излязох той ме погледна. Не беше мръднал дори и милиметър стоеше вкопчил поглед в тялото ми. След като сложих по-подходящи дрехи оставих моите на единия стол и погледнах към него. Все още стоеше и гледаше към мен. Въздъхнах, взех всичко, което ми е нужно и тръгнах към вратата.

-Джони... - чу се немощен вик от него, но аз не се обърнах. Просто продължих.

Бях объркан, страхувах се, че съм се влюбил и сега ще ме боли при всеки засечен поглед с него, страхувах се, че ще ме мрази, а аз ще се вайкам и само съжалявам.

Но тълпата от бързащи за института студенти ме накара да отплесна мислите си. Намерих една групичка, която вероятно бяха към спортната част и се напъхах измежду тях. Започнах да говоря с един от тях, питайки го какво учи осъзнах, че съм познал, защото той ми отговори същата специалност, която бях и аз. Кимнах и го попитах дали е проблем да отида с тях. Той се съгласи.

Заради Теил не успях да намеря сградата и да се разходя пълноценно в града, за да намеря места с хубави храни и такива с добър алкохол. Но уви, явно ще си намирам други приятели, които да ме развеждат наоколо. Все пак аз и Теил бяхме само съквартиранти.

Влязох в стаята, придружен от Тъкър, момчето, което се оказа от моята специалност. Той ми посочи един от изправените до катедрата мъже, облечени в смокинги, и ми обясни, че е бил на изпит при него. Поклатих глава, разбирайки, а той ме инструктира да си реша къде да седна. След като седнах се усмихнах и се огледах. Нещо ми липсваше и това беше Теил.

Колкото и странно да звучеше, някак без него се чувствах самотен. Той постоянно се вреше в живота ми, постоянно питаше и ми досаждаше с каквото може, но въпреки всичко това бе той и на мен ми харесваше такъв, какъвто е.