My crazy college life

Онзи шашав стана още по-шашав...

Легнах, след като Теил загаси лампата. Не исках да ме вижда гол. Не отново. Свалих боксерките си и се намърдах под завивката. Обърнах се на другата страна и затворих очи. Време за почивка дойде, но той не ме остави да си почина.

Не.

-Лека нощ, Джони... - прошепна, а аз врътнах очи.

-Лека. – отвърнах хладно и отново понечих да поспа.

-В мирни отношения ли сме?

-Да. Може ли да спа вече? – попитах, а той се засмя.

-Да, извинявай.

Този човек съсипва ежедневието ми. А това което се случи още първия ден с него... Това няма да му го простя. Още утре отивам да подам молба за смяна на съквартирант. Може ли, не може ли... Не ме интересува. Сега исках да се отърва от този досадник.

-Спиш ли? – попита той тихо.

-Не, защо? – отвърнах аз с леко раздразнение в гласа.

Как можеше да прави така?

-Исках да те попитам дали желаеш да те разведа наоколо? Познавам района и мога да ти кажа всяко едно нещо къде е.

Врътнах очи. Сега щях да откажа, след това щеше да мрънка, че съм нямало да се оправя...

По-добре нека му приема „учтивата" покана.

-Добре, сега може ли да спа? – попитах, а той се засмя.

-Да, извинявай отново.

Извинява се той... На кой се извинява?Съсипа ми и без друго трудния сън...

***

Събудих се и видях телефона си на шкафчето на Теил. Той не беше в стаята и съдейки по шупортенето на водата или се къпеше или пушеше. Влязох, предполагайки, че пуши и в момента, в който го заварих под душа гол очите ми застинаха по тялото му, а моето се вцепени.

-Какво има, Джони? – попита толкова уверено, сякаш не се притесняваше. – Добре ли си?

-Аз... - измърморих и бързо се върнах в стаята, затваряйки вратата. Погледнах дрехите си, запътих се натам. Веднага след като се облякох грабнах телефона си и започнах да пиша на Юта.

„Ооо, не знам какво се случва, но влязох в банята, мислейки че този Теил е там и пуши.... Ама човека се къпел... Напуснах шибаната баня мигновено! Дори и не го нам какво правеше... Не го засегна това, че го виждам гол... Ама мен ме смути. Не знам защо, наистина... Просто ме смути адски много."