My crazy college life

Откровението на Тъкър

Вървейки по пътя обратно се замислих. Старецът, който видях и ми отмъкна матрака беше откачен. Но възможно ли бе да бе прав. Ако... Ако се извиня на Теил и поговорим? Ако... Но защо аз? Защо аз да го карам да говорим. Не можех да си обясня, защо на него не му пукаше и защо не искаше да се уточним.

Още от самото начало разбрах, че тази връзка ще е каша. Започнахме я със секс, тъкмо мислех, че се оправя /отново заради секса/... и сега? Сега какво?

Не исках да се връщам, нито да говоря с него, но трябваше да реша. Сега или никога. Трябваше да го оставя. Или да съм с него. Трябваше да се сблъскам с нрава на шашавия още поне веднъж. Но не бях сигурен дали исках да е за последно или исках да съм с него. Дразнеше ме,често ме изкарваше извън нерви, но досега не бях изпитвал толкова реални чувства.

Мислейки относно това как да продължа от тук нататък се мушнах в някакъв парк и се свих на една пейка. Мислите ми се оплитаха. Ту клонях към това да си изгладим отношенията, но от друга страна започвах да се питам дали бих успял да издържа променливите му настроения и тогава идваше момента, в който започвах да мисля, че тази връзка не е за мен.

-Хей... - чух познат глас, който оприличих на Тъкър. Той седна до мен и повдигна главата ми. – Не се натъжавай, с Теил имахме нещо миналата година. Вече не сме заедно и няма от какво да се притесняваш. - Кимнах.

-Какво да правя, Тъкър.. Той се държи отвратително. Веднъж е ужасен, друг път е мил, трети път изнервен... Не знам... - Тъкър се облегна назад и погледна напред. Може би не познавах нито единия, нито другия. Но се намирах в ситуация, в която трябваше да реша на кого да се доверя. И вероятно това беше Тъкър, защото той все още не ме бе лъгал за нещо. - Ще ми разкажеш ли всичко?

Той кимна и започна с тих тон:

-Ами сложиха ни в една стая, защото той се сбил с предишния си съквартирант. – той прокара пръсти през бяло-русата си коса и ме погледна. – Аз го промених. Започна да се държи добре. После отидохме на един купон, играхме седем минути в рая и...той просто ме целуна. Бях шокиран, защото през всичкото това време си мислих, че съм заточен с толкова красив съквартирант, а без право да съм с него. Не, че нещо, но постоянно водеше момичета в стаята. – той въздъхна, вероятно спомняйки си. – След целувката се отдалечихме. Не говорихме, не се гледахме в очите. Аз го исках, но се страхувах. Веднъж и аз реших да си доведа момиче. Ей така, за да не остана по-назад. Той я изпъди. Изрита я като мръсно коте навън и ме блъсна в стената. Побойникът се беше върнал. Започна да ме удря, да ме налага. Аз го хванах и рязко го повалих на земята. Тогава спря. Гледаше ме, така както и аз него. Не говорехме. Мълчахме, мислехме, исках го. Но никой не направи крачката. Понечих да стана и едва тогава той ме дръпна и ме целуна. Захапах устната му от яд, а той ме прекатури и ... Се стигна до секс.

-Да, добре... И какво след това?

-Решихме да пробваме заедно. Вечер лягахме на едното легло, ставахме, ходехме заедно до института и постепенно се привързвахме. Започнахме да правим секс всеки ден. Живеехме за да правим секс. Никога не пропускахме. Връщахме се от лекции, награбвахме се и свършвахме по едно и също време. Тогава се появи онзи, който Теил бе пребил. И ни скара. Раздели ни. Месец не си говорехме. Влизахме в стаята, излизахме, прибирахме се, лягахме и спахме... Често се будех, надявайки се закъснелия Теил да влезе, но никакъв го нямаше. Заради него закъсах. Имах изпити, които започнах да влача. Имах много за наваксване. Не можех да продължа в тази специалност. Теил започна да ми помага. Все още не си говорехме, но той опитваше да ми помогне с уроците. Не се получи. Това го накара да мисли нови и нови начини, по които да стимулира мозъка ми, а аз мислех само и единствено за секса. Как ще го хвана, как ще го повдигна, как ще го докосна и ще се сгърчи под мен. Мислех за това как ще го направя отново свой и ще го целувам. Теил измисли вариант, с който да ме накара да запомня част от нещата. Но докато науча тях той се съблече чисто гол пред мен, а по тялото му с химикал бяха написани термини. Не издържах и му се нахвърлих. Тогава говорихме. И окончателно се разделихме. След това ни смениха стаите. Сложиха ме с Алън от нашата специалност, а него явно са го сложили с теб.

-Страхувам се, защото връзка основана на секса е загуба на време. – доверих му, а той се засмя.

-Връзките, които от рано започват със секс са най-здрави, момче...

Повярвах му.

-Теил ми каза, че те обича. Каквото и да се случва, той ще е до теб, Джони. Странен е. Особен е. Има отвратителен характер и знам, че вероятно постоянно ще ти лази по нервите, но го видях как те гледа. Мен никога не ме е гледал така. Никога не ми се бе усмихвал толкова истински, колкото бе усмихнат с теб. Не го губи.

Тъкър се изправи и тръгна. Опитах да повикам след него, но сякаш не можех да изрека и дума повече. След това успях. Извиках името му и той се обърна. Помаха ми.

-Върни се при него.

И отново се обърна и замина. Повече не го видях. Повече не чух гласа му. Свих се отново, мислейки над думите му. Какво значеше всичко това. Защо... Защо ми го казваше и какво трябваше да узная за Теил.

Объркан от всичко това, усетих как чувствата ми към шашавия са истински. И ме боли. Защото той вероятно не е искал да се караме. Сега знаех истината. И вероятно това бе всичко, което ми трябваше, но някак още не можех да се върна при Теил.Защото не знаех къде се намирам и защото... Защото ме беше страх Теил да не ме отхвърли. Може би аз бях този, който се държа прекалено зле. Тръгнах към големия булевард и след като стигнах до там хванах едно минаващо по него такси. Качих се и казах адреса на общежитията. Трябваше най-накрая да говорим с Теил. Трябваше да разбера всичко. Страхувах се, че бях хлътнал. Но не ми пукаше. Всичко щеше да мине съвсем скоро.