My crazy college life

Не го ли е срам?

-Добро утро, Теил. – прошепнах, а Теил въздъхна.

-Още си на леглото ми... - измърмори той, сякаш не искаше да съм там. Ама аз исках, защо не желаеше да лежа до него. Не искаше да докосвам лицето му, да го галя, да целувам бузите му и след това устните му? Какво се случи и защо се държеше толкова отдалечено от мен?

-Да, ти какво очакваше? Да се преместя? – попитах, обръщайки тялото му към себе си.

-И никога не съм казвал, че сме двойка. – повдигна вежда и се опита да се обърне. Пуснах го да направи това, което желае. Замълчах. Това ме нарани. Почти бях сигурен, че го каза. Или не. Или аз просто пожелах да го чуя и... Се случи. Поне в главата ми?

-Ами какви сме?

Той нищо не каза. Измърмори нещо, от което успях да разбера само това, че желае да е сам, след това просто замълча. Шашав, говори с мен, какво има?

Уви, той не издаде и звук повече. Натъжих се. Още повече след като осъзнавах, че когато нещата се оправиха те започнаха да се сриват малко по малко. Не знаех какво да направя. Не знаех как да го накарам да се обърне към мен и да ми обърне малко внимание. Не знаех как отново да си спечеля устните му.

Бях като изгубен в отношенията ни, които и без друго бяха голяма каша от самото начало. Мисля, че вече изпитвах други, по-топли чувства към него. Не, не го обичах, но някой може би щях да го обикна. Или може би не. Нямаше да разбера, ако не пробвам. Но фактите са на лице, харесвах да ме докосва и да ме възбужда. Той поне можеше как, не като момичетата, които не знаеха къде да докоснат за да пуснат електричество по тялото ми.

А той... Сякаш ръцете му бяха вълшебни. Или не знам какви... Просто ме караше да се чувствам различно.

-Съквартиранти. – отговори той след доста дълго мълчание.

Не знам кое ме нараняваше повече. Това, че за него сме просто съквартиранти ли това, че докато беше заинтересован от мен... сега просто се държи сякаш не иска да ме вижда. Не знам дали това ми влияеше, но малко по малко настроението ми си отиваше. Осъзнах, че всичко бе грешка. Да се доверя на непознат.. Никога не съм го правил, знаех, че не трябва и сега... Сега просто се случи и ме накара да се замисля... Що за живот живея и в що за град попаднах...

Що във шашав се влюбих?

Ама дали се влюбих или...

-Добре. – прошепнах и бавно се изправих. Грабнах кутията с цигарите си и бързо се пъхнах в банята. Пуснах водата и изчаках помещението да се напълни с пара. След това запалих цигарата си и дръпнах обилно количество от нея, разгаряйки върха й и приемайки в дробовете си гадния дим.