My crazy college life

Разговора

Седнахме в заведението и изчакахме да дойде сервитьорката. След като се "домъкна", което беше след доста време, защото не изглеждаше от една от най-умничките с тази руса коса, тя взе поръчката ни и сякаш най-накрая можехме да започнем да говорим с Теил. 

-Виж, Джони... - започна той, скръсти ръце и се облегна. - Не знам от къде да започна, но.. Трябва да знаеш всичко това. 

-Говори. - кимнах и се усмихнах. 

-Добре. 

Той си пое въздух приближи се, облегна се на масата и се усмихна. 

-Виж... Онзи ден, когато се напи... Бях си записал номера в телефона ти. По-скоро звъннах от твоя на моя. За да може когато не знаеш как да се справиш да има как да се свържеш с мен. - обясни, а аз кимнах. Е, това ли беше? Затова ме извика чак тук? 

-Ахам. Това ли е? За това ли само ще говорим? - попитах, а той врътна глава отрицателно. 

-Не, как ще те извикам чак тук за един номер? - ококори се, не вярвайки, че мога да си го помисля. Ама можах, трябваше да ми вярва. 

-Тогава? - попитах, след секунда обаче не толкова умната и бързата сервитьорка се дотътри с питиетата. 

-Може ли още един сандвич да поръчам? - попита той, а аз се засмях тихо. След като момичето отново се отдалечи го погледнах. 

-Още един? 

-Да, докато станат ще огледания тройно повече. - извъртя очи с досада и ме погледна отново. - Та, ти ми се обади. Опита да говориш, но си нямаш и представа колко пиян беше. Нищо не ти разбрах. 

-Случва се постоянно. Напивам се, после се почва едно мъчене да се прибера. Спал съм и по пейки... - засмях се, но той ме погледна с поглед "не ме прекъсвай дееее" и млъкнах моментално. - Слушам. 

-До тогава аз не исках да имам нищо общо с теб, защото се държеше като хетеро. Но имаше моменти, в които от далеч можех да позная, че се възбуждаш от момчета. Влезе в банята. На мен не ми беше проблем да ме видиш гол, момчета сме, съквартиранти, нормално е, ще се случва. А и бях приел, че си хетеро. Ама ти влезе и се смути. Или поне за мен така изглеждаше. 

Отпих от кафето си и продължих да слушам какво говори. Може и да е прав. 

-Ти излезе бързо, сякаш мислеше, че това, че си ме видял, ми е повлияло. И тогава осъзнах, че може би не чак толкова хетеро е душата ти. Наблюдавах те, понякога те хващаш да ме гледаш с един по-различен поглед. И започваше малко по малко да се нагнездваш в ума ми. За много малко време изтърсака, чието момиче изпъдих, се превърна в момчето, което желаех да целуна. Ама не можех. Не можех да те докосна дори и по ръката без да се отдръпнеш, разсърдиш, да извикаш или да се изнервиш... Просто ме караше да се чувствам ужасно, страхувах се да покажа, че смятам, че си красив, защото ти се държеше сякаш няма шанс да харесваш момче. Всичко това с Юта... Не го мислех, дразнейки те с думите, че ти е гадже. Исках да разбера дали имам шанс с теб. Исках да съм сигурен, че има за какво да се боря. А ти ставаше все по-дразнещ и отчайващ. Ставаше все по-отвратителен спрямо мен... Докато естествено не ми звънна.