Мокро

376 39 5
                                    

Знаех, че натрапника бе Юта, но го игнорирах. Влязох след съквартиранта си и се вгледах в щанда с цигари пред себе си. Очите ми светнаха. Имаше от любимите ми. Марлборо.

-Четири кутии червен Марлборо. – помолих тихо, а след като продавачът ми ги подаде и се усмихна, казвайки ми дължимата сума, кимнах. Извадих пари и ги подадох. Теил бе точно зад мен и щеше да си купи и той каквото иска. След това щяхме да се върнем.

Може би предпочитах с това дразнещо същество, отколкото с Касиди или сестра й. Или и двете накуп.

-Две кутии син Марлборо. – промърмори с прегракнал глас той и подаде парите. Явно наистина не е за първа година тук.

Веднага след като излязохме той ме дръпна за ръката и ме повлече нанякъде.

-Йо, к'во правиш? – ококорих се иззад него а той спря и ме пусна. Погледна ме в очите и се засмя.

-Давай го по-ведро, заек. Отиваме някъде, където ще можем да пушим на спокойствие. Радвах се, един човек да знае какво чувствам. И един човек да предложи да идем някъде просто за да пушим.

-Не, че нещо, но не съм свикнал на интерес от страна на момчета.. – въздъхнах, тръгвайки редом до него.

-Кой е казал, че това е интерес? – погледна ме изненадано.

Ами и аз се чудя това. Просто така ми изглеждаше...

-Не. Никой. Просто... - прошепнах, а той се засмя.

-Не се стягай.

-Окей.

И така, той ме заведе в скътан парк с много тайни кътчета, които ми показа. После запали цигара и ме погледна. Аз все още не бях пушил. Не се нуждаех. Не го исках. За пръв път не исках това повече от всичко друго.

-Защо не запалиш? – попита ме, а аз повдигнах рамене.

-Не ми се пуши. Дори и не знам как така. – засмях се сам на себе си и погледнах в земята.

Нещо там бе красиво. Не знам какво. Може би факта, че липсваше осъдителен поглед от страна на пушач, разбиращ чувствата ми. Той не каза нищо повече. Стояхме така, мълчахме. А изгубеното желание за никотин се върна малко по малко. И си проправи път до мозъка ми, карайки го да нареди на тялото ми.

Едва след като запалих половината, недовършена все още, цигара, повдигнах главата си и вдишах всичко, което можах да изчерпя от нея. Издушах дима и затворих очи.

My crazy college lifeWhere stories live. Discover now