My crazy college life

За едни цигари

Осъзнах какво се случва едва след като Теил ме бутна в стената. Той се криеше от някой или поне така изглеждаше. Запуши устата ми и изпи очите ми с поглед. Стоях като вцепенен, беше нисък, но признавам – опасен.

-Шшшт... - прошепна и се отдалечи от мен. Този май се беше вкарал в някакъв филм.

-Какво? – попитах, след като го видях видимо успокоен, гледайки ме с усмивка.

-Ами... Няма значение. Нека да се прибираме.

-Добре. – повдигнах рамене и двамата тръгнахме към общежитието.

Веднага, след като се качихме видях нашата врата и навел се човек в работни дрехи. Той поправяше нещо и след секунда се изправи, намествайки частта в бравата. Чувайки стъпки, които се спряха до него, той ни погледна.

-О, Теил! – възкликна той и погледна към мен. – И... Джони? – попита, а аз се усмихнах и подадох ръката си.

-Приятно ми е, господин Муун.

Той се усмихна, приветствайки ме.

-Джони, моля те влез за малко.

О, не Теил, не си познал. Влизам. И ще чуя всичко. Не ме интересува, няма да играем мирно тая игра и ще нам всичко за него. По един или друг начин, все ще разбера!

-Татко, хората ти пак ме хванаха.

-Теил, казах ти, че когато купуваш от онзи барман все ще те засекат.

-Но от кого да купя?

-Виж, сега не му е времето. Оправи се, отивай при приятеля си и..

-Татко! – изсъска Теил и го погледна на кръв.

-Бъдещият ти приятел?

След като мъжът попита това се отдръпнах. Чакайте, какво? Защо мъжът си мисли, че... Очевидно Теил е гей, ама аз не съм. Нали?

Ако задам въпрос към Теил – ще знае, че съм подслушвал, ако не... няма как да разбера какво се случва. Този наркоман ли е? Попаднах на човек, не стига че пуши, не стига че е и наркоман, ами си има работа с някакви мутри, които за малко да ни разкатаят фамилията днес.

Спомените ме заляха, но бързо се разчистиха след като чух досадния глас на шашавия.

-Добре ли си? – попита той, докосвайки ръката ми.

На ръката имах рана от нож, който мина леко по кожата ми и за щастие се разминах с тази драскотина.