My crazy college life

Отпускът

След случилото се не му мислих много. Отидох на работата на Теил и му издействах една седмица отпуск. След това минах през един магазин, взех му шоколад и желирани бонбони, след което се прибрах и го заварих все още заспал в леглото, свит на топка. 

Бях получил няколко съобщения от Тъкър за него и Марк, но му казах, че наистина сега не е подходящ момент и искам да остана с Теил насаме. 

-Любов, време е да ставаш. - прошепнах и го целунах. Той отвори леко очи и въздъхна.

-Много е рано! 

-Не, любов. Дванадесет на обед е. 

Той рязко се изправи в седнало положение, огледа се, сякаш търсейки нещо, а накрая започна да мрънка: 

-Мамка му! Ама... Трябва да отида на ра----- 

Хванах ръката му и рязко го върнах в леглнало положение.  Притеглих го в обятията си и целунах челото му. 

-Не. Тази седмица няма да ходиш никъде. Тоест... Няма да ходиш на работа. 

-Но аз трябва да... 

-Говорих с шефа ти. 

Най-накрая въздъхна и се свря в мен. 

-Може ли аналгин? Ужасно много ме боли главата. - простена той, а аз въздъхнах. - Моля?! 

-Да, разбира се. Обаче кой те кара да плачеш толкова снощи? - попитах, излизайки от стаята. 

-Джони! - извика той подире ми, а мога да се закълна, че след това метна и възглавница по мен. Въздъхнах, влизайки в кухнята и грабнах кутията, в която държахме лекарства, взех едно шише с вода и се върнах. 

Бях прав, защото възглавницата ми бе на земята. 

-Може ли да ми я подадеш? - попита тихо Теил, докато невинна усмивка красеше лицето му. 

-Разбира се. 

Хванах шишето с предмишница и грабнах възглавницата, но преди да му я дам оставих всичко на шкафчето до леглото, след което седнах. 

-Ама ми я дай де... - измърмори тихо, а аз засилих възглавницата и го ударих. 

-Заповядай! - изсмях се след това и станах от леглото. Изведих хапче за глава, отворих бутилката и го накарах да се изправи. Теил ме послуша и изпи хапчето, след което ме притегли до себе си започна да разказва какво бил сънувал. 

Слушах го, увлечен от приказния свят, в който ме вкарваше и се усмихнах широко. 

-Искаш ли деца? - попитах везапно, а той ме погледна.