My crazy college life

Подготвих му нещо

Теил ми посочи една маса и ме накара да го изчакам там. Седнах на масата, която ми бе показал преди секунди и се вгледах в него. Отиде до бара, даде няколко банкноти на бармана и се усмихна. Не знаех какво прави и защо го прави, но заради пустото любопитство исках да знам. И щях да го питам, когато се върне при мен. След секунда се обърна и закрачи към мен, носейки две коктейлни чаши с различни течности на слоеве.

Той седна, подавайки ми едната. На нея имаше бъркалка със сърце на края. Сериозно? Трябваше ли да е такава? Не можеше ли да е с палмичка, с пирамида, с шибан член, нямаше да го приема по този начин... Но не, трябваше да е със сърце.

-Какво прави, Шашав? – попитах, а той врътна глава към бармана.

-Приятел ми е. Беше ми дал назаем и .. Трябваше да му ги върна. – повдигна вежди, вглеждайки се отново в мен.

-Аха... Може ли да сменим чашите? – попитах, а той просто изцътка. – Бъркалките? – попитах, надявайки се да се получи и да приключа с тази простотия. Но не, той не пожела.

-На който – какъвто му е късмета. А и защо искаш толкова много да ги сменим? – попита, а аз изместих поглед от него.

Не, няма да му кажа. Не заслужава да знае. Не заслужава дори и да говоря с него в момента. Затова си извадих телефона и започнах да пиша на Юта, надявайки се, че ще ми отговори.

„Човече, не мога и секунда повече. Този е отвратителен... Просто ме изнервя. И знаеш ли? Скоро ще го пре"

Теил дръпна телефона ми още щом започнах да пиша и го заключи.

-Престани да си забиваш в телефона, а... А говори с мен.

От 'къв зор?

Добре, не разбирам защо? Той на мен не ми беше никакъв.

Съквартирант.

Той не ми е никакъв. Не трябва и не искам да говоря с него. Просто не ми е приятно.

Или ми е приятно да се заяждаме? Може би е интересно. Може би да, но не искам да имам нищо общо с този шашав. Психопат.

-Какво ще ме направиш? – попита Теил и повдигна главата ми. – А, ЗАЕК? – попита с по-висок тон.

Мамка му, защо му беше да го прави тук. И как толкова бързо си сменихме ролите. Исках да бъда аз този, който ще го стресира с хладния си, силен и непоправим тон, но уви... не можех. И не знаех защо не можех. Просто не можех да му кажа „Хей, аз трябва да бъда зъл с теб, а не те харесвам..." ....