My crazy college life

Закъснения

През седмицата, в която Теил беше в отпуск, аз също си освободих няколко дни, за да ги прекараме заедно. Следи от изминалите случки нямаше нито в отношенията ни, нито в поведението му. Той беше онова момче, шашаво повече от всякога, бъбриво и пушещо цигарите си. 

Един ден, докато гледахме някакъв филм, той се обръна към мен и ме целуна. Без да казва нищо, просто допря устни до мен и съвсем скоро се отдалечи. Усмихна се и се сгуши в тялото ми, казвайки, че се радва, че съм до него. 

-Аз се радвам, че сме един до друг също. - целунах главата му и се облегнах на него. Продължихме да гледаме филма, докато не свърши и той най-накрая стана от мен. Погледнах го, а той ми подаде ръка. 

-Какво? - попитах веднага след като видях леката му усмивка. Не можех да разбера какво иска да ми каже с този жест, а той просто се подсмихна. 

-Ела с мен. 

-Къде? 

-Стига си питал де! Ела с мен и ще видиш! 

Подадох му ръка и ме помъкна към спалнята. Влзяохме, затвори вратата и ме погледна. 

-Какво? - попитах за пореден път, а той се засмя тихо. 

-Ето това. 

Бързо свали тениската си, след нея започна да разкопчава дънките си и когато остана само по бельо, дойде до мен, бутна ме, така че да падна на леглото и се качи върху мен. 

-Имаш ме. - прошепна и ме целуна. - Имаш тялото ми и позволението ми. Само бъди нежен, моля те! 

Поклатих глава и го целунах. 

*** 

Главата му тежеше върху гърдите ми. Усмивката на слизаше от лицето ми, а бях почти убеден, че и неговата бе на същото място. Галех косата му и се наслаждавах на тишината. Той през това време рисуваше с пръст по корема ми и не смееше да проговори. Случилото се преди малко бе нещо, което не очаквах, но и нещо, на което много се зарадвах. 

-Знам, че... - започна, но бързо млъкна и повдигна глава, за да ме погледне. - Знам, че не ти харесваше да не правим секс. 

В очите му виждах сълзи. 

-Тихо. - простенах и го целунах отново. - Просто легни върху мен и забрави за всичко. 

Прекарахме остатъкът от последния си почивен ден по този начин - лежейки и мълчейки. 

На следващия ден рутината отново ни завъртя. Отново работа, чистене, готвене, сметки, рядко излизане с Тъкър и Марк и по малко време за другия. 

Минаваха дни, седмици, месеци. Постепенно Теил започна да закъснява след работа, да се прибира късно посред нощите и да говори все по-малко и по-малко с мен. Не разбирах какво се случва, а щом го попитах за нещо, той казваше, че няма значение. 

Но повярвайте, за мен имаше значение. Момчето, което обичах, момчето, за което толкова се борих... Изведнъж започва да ми казва, че всичко това е нямало значение? 

Знаех, че нещо се случва. И беше въпрос на време да разбера. 

И този ден, както винаги, Теил закъсня. Тъкър и Марк бяха в нас и си говорехме разпалено за най-различни неща, докато Тъкър не се осмели да проговори за липсата на шашавия. 

-Къде е Те? - попита внезапно, докато аз все още се смеех на вица, разказан преди малко. Ококорих се и го погледнах, по-сериозен от всякога. - Джони, къде е Тейл? Не трябваше ли вече да се е прибрал отдавна? 

-Трябваше. - простенах и се изправих. Тръгнах към кухнята, за да не ме виждат по този начин. Марк стоеше отстрани до него и си играеше с ръката му, а тази картинка ме караше да искам някак да върна времето назад. 

-Хей, хей! Къде? - Тъкър ме последва и ме спря още щом напуснах хола. Погледна ме, виждайки сякаш отвъд мен. - Джони, какво се случва? Винаги ли закъснява? 

-Не винаги, но... - преглътнах и сведох поглед надолу, - напоследък е много по-често. 

-Колко? 

-Почти всеки ден. 

Той ме прегърна и въздъхна. Обеща ми, че ще говори с него, а аз просто преглътнах сълзите си и го погледнах, отскубвайки се от хватката му. 

-Ще се оправя, остави. 

-Няма. Не забравяй миналото. Ще говоря с него и ще разбера какво се случва. - поклати глава, а аз се съгласих с него. Вътрешно не исках да го товаря излишно с тези неща, но... Нямаше как да се измъкна. 

-Виж, Джони.. Убеден съм, че Теил има някаква причина да закъснява. Ще говоря с него и ако има нещо, а което да се притесняваш, ще ти кажа. - обеща ми той, след което ме накара да се върнем при Марк. Разговорът отново тръгна в далечна и наистина коренно различна от това тема. 

Теил беше забравен за малко, докато отново не започнахме да си разказваме вицове и не започнахме да се смеем. Някои от нас истински, а други не чак толкова, но все пак се посмяхме. 

///////////////
Добре, извинявам се, че толкова време отново ме няма. Лекциите ми започнаха и отделно се занимавам с други неща и.. забравих да отделям време за писане. Все пак, главата е тук и ъъъъ plot twist? 
Надявам се да ви хареса и ще се радвам да чуя какво мислите, че прави Теил, докато закъснява след работа?

-Габи