My crazy college life

Имаше красив...Чатал

Събудих се рано и Теил още спеше. Реших да го оставя, да грабна телефона си и да изляза малко. Имах нужда да поговоря с Юта. Имах нужда да съм далече от Теил и да се успокоя. Да премисля всичко. Снощните неща се въртяха като обезумели мухи в главата ми и не разбирах как щях да се справя с това. Не знаех как да разбера колко силно е това, което чувствам и как да намеря начин да го приема. Не, че не приемах хомосексуалността си, но всички тези чувства бяха нови за мен, не знаех как да ги приемам. Харесваха ми, но щеше да бъде малко по-сложно отколкото по принцип. 

Излязох, седнах на една от пейките в онзи прословут двор и започнах да пиша на Юта.  Той можеше да ми помогне, със сигурност бе преминал нещо подобно. 

"Съжалявам, че не ти писах снощи, но бях малко зает., Та... Бих те попитал а нещо...Да речем, че Теил се понапи и дойде. Започна да разказва, че когато бях а пиян ме е бил целунал. Аз не помня такова нещо. После ме целуна. И не желаех да се отдръпвам, но не отвърнах. Сковах се, не можех. Просто за миг всичко ми се изгуби и стана черно... След това той ме целуна отново и аз отвърнах. След това се наслаждавах на аромата му и го докосвах... Гей ли съм? И какво да правя?"

-Да, човече.. Гей си! - извика радостно момиче до него, а той чувайки познат писклив глас, изправи глава рязко. 

-Здравей и на теб... Джесика? - попита, забравил името на момичето. 

-Името ми не е Джесика, но няма значение. 

Врътнах очи. Как можеше да се прави на остроумна.  Коя беше тая? Не стига, че вече не й помнех името, ами на всичкото отгоре идва тук и ми държи сметка дали съм гей. 

-Виж, Джони... Не беше нужно гаджето ти да ни вижда, да ме пъди и та ни унижава и двамата. Ако беше казал, че си гей нямаше да го правим и всичко щеше да е супер, нали? - попита с пискливия си глас, но а се обърнах бавно към нея и се усмихнах. 

-Ей, момиченце... Върви веднага на майната си, защото нито имам време да се занимавам с тъпо девойче като теб, нито искам да говоря с някого в момента. - изръмжах и се изправих, тръгвайки на някъде, просто за да се разходя. 

Прочетох съобщението, което бях написал и го изпратих в движение, но преди да усетя се бях блъснал в някой. Повдигнах глава, виждайки непознато момче и се усмихнах, той се извини, а аз тръгнах право към сградата. Не можех повече да стоя навън, щях да надробя още какви ли не простотии, затова май беше време да се върна при Теил. Пък може и да е станал, за да говорим. 

Все още не разбирах как всичко се промени толкова рязко, но не мога да отрека, че ми хареса. Хареса ми да го целувам. 

Отворих вратата плахо, надявайки се ако спи да не го събудя и видях голото му тяло в гръб срещу себе си. Първата ми реакция беше да изляза, затваряйки и да изчакам да се облече. Но не го направих, смятайки, че за много хора би било странно. 

-Оо, къде беше, Джони? - попита той обръщайки се. Очите ми безсрамно се вкопчиха в чатала му. Той нямаше против, но за мен беше налудничаво. Стоях и гледах пениса му, просто ей така. А той, той дори и не го прикри. 

-Аз... Навън.. из-лязох.... Излязох на въздух сутринта. - отговорих заеквайки, а той се засмя. 

-Ще ми подадеш ли боксерките? - попита, но аз не помръднах. Не можех да отклоня поглед. И след снощи се чувствах малко по-нормално правейки подобни неща. 

Не, не беше никак нормално. 

Той се засмя, което ме накара да погледна нагоре. 

-Джони, ще ми подадеш ли боксерките? 

-Аааа.... Аз... Да, ето, заповядай. - подадох му плата и седнах на леглото си с гръб към него. 

-Не ми пречи да ме гледаш, но искам да се облека прилично. Трябва да проведем сериозен разговор, затова не желая да съм като някой простак гол. 

Кимнах. Хубаво, ама аз няма да се обърна. Това не може да стане, след като намерих сили да спра да гледам тялото му и чатала му. След минута той дойде пред мен и клекна. Погледна ме в очите и предложи да идем някъде, където ще можем да пушим и ядем едновременно. Съгласих се, това изглеждаше доста добра идея. Но нямах цигари. 

-Аз нямам цигари, трябва да минем през магазина да взема. - простенах, а той се усмихна. 

-Не се тревожи, моите и те са на свършване. 

Кимнах. 

-Хайде. - той ми подаде ръка и аз я хванах. Бях несигурен, но пък от друга страна знаех, че това щеше да бъде добре за мен. Той нямаше да ми навреди. Вече не мислех така. Усмихна се и след като се изправихме един до друг повдигна глава и впи поглед в моя. Исках да го целуна, но се страхувах да направя първата крачка. 

За щастие той го направи и след секунда усетих устните му на своите. Обгърнах с длани врата му и задълбах целувката, затваряйки очи и оставяйки се само и единствено на усещането. Което беше красиво и ме изпълваше целия.