My crazy college life

Двойка ли сме?

-Това в банята беше.... – Започнах тихо, а той ме бутна на леглото и се покатери върху мен.

-Е знаеш ли кое би било по-готино? – попита, а аз врътнах отрицателно глава. – Да гледаме филм като нормалните двойки.

Замълчах. Може би беше прав, но не това ми звучеше правилно. Може би защото започвах да се чудя ние двойка ли сме, а и нормална такава ли сме? Той се изправи и започна да ровичка нещо в багажа си, който все още бе по чантите.

-Теил? – повиках тихо името му, а той се обърна и ме погледна. – Ние двойка ли сме? – попитах. Теил върна вниманието си към багажа, все още мълчейки.

-Не знам. – прошепна, вадейки от там голям калъф, в който вероятно имаше лаптоп.

Върна се на леглото и ми го подаде. Инструктира ме как да го пусна и къде да намеря филма, а аз се заех. През това време той започна да оправя дрехите си, нареждайки ги в празното място, което му бях оставил.

След като нареди всичко той скочи до мен и погледна до къде съм стигнал.

-Кой от всички? – попитах, а той ми показа.

Седнахме, оставихме лаптопа между нас и пуснахме филма. Той се сгуши в мен и се втренчи в екрана.Но мозъка ми не искаше да се съсредоточи върху действието, което се развиваше пред мен. Мислех за Теил и за това колко много се промениха нещата. Мислех за това, че в началото го мислех за пълен идиот. А сега... Сега бе толкова добър и толкова мил. Понякога ми се искаше да върна времето назад, за да мога да го прегърна още след първия ни скандал. Да му кажа, че съм сгрешил, въпреки че не смятам така. И после да му се извиня. Да го помоля за прошка и да сме в мир. Независимо какво се случва.

-Джони... - измърмори тихо той, а аз го погледнах. – Виж Вик. Косата му е толкова къса, а твоята е толкова дълга.

Врътнах очи. Тъкмо започна да ме кара да го мисля за по-нормален човек... И ето, че шашавия се върна. Ама косата ми беше най-ценното нещо, нещо, което искам да остане такова, каквото е. Нещо, за което се грижех толкова много. А той... Той сега какво? Иска да я махна? Няма да стане.

-Какво искаш да кажеш? – попитах го, а той въздъхна.

-Не мислиш ли, че косата ти е твърде дълга?

Врътнах очи раздразнено. Ами очевидно не мисля така, шашав... Очевидно ми харесва да е дълга?