My crazy college life

Нека го даваме по-леко

-Теил? – прошепнах, влизайки плахо в стаята. Видях рошавата му глава иззад моето легло и бавно се приближих. Беше тъжен, но слава богу, всичко с него беше наред. Той повдигна глава към мен и се опита да се усмихне. Сетне отново заби поглед в земята, сякаш не желаеше да ме вижда.

-Какво правиш тук? – попита, а аз седнах на земята до него.

-Дойдох си. – прошепнах отново, но той не ме погледна повече.

Единственото, което за сега знаех, бе, че изглежда ужасно, че е съкрушен и вероятно бе плакал до скоро. Не отговаряше, а аз посегнах да го прегърна. Исках. Желаех и ако можех щях. Но той отблъсна ръцете ми и отново се сви на топче, сякаш бе някое малко таралежче. Преглътнах буцата заседнала в гърлото ми. Трябваше да говоря, да бъда до него и да му се извиня. Вероятно този път го нараних много. Най-лошото бе, че не осъзнах и не знаех, че това би могло да го доведе до тук. Погледнах към земята. Имаше много кутии от цигари, а едната бе отворена и от нея стърчаха няколко загасени фаса.

-Върви си. Много по-лесно ще ми е. – изсъска той с прегракнал, вероятно от плач, глас.

Този път я сгафих. Не знаех какво ставаше с него. До преди минути мислех, че той е този, който разваля всичко.Мислех, че аз се държа с него по начин, по който подобава, за разлика от него.

-Теил.. Извинявай... - прошепнах, а той повдигна глава.

-Сигурно ти е казал... Знам, че ти е казал. Той е на това мнение откакто го изоставих.

Не разбирах какво се случва. Теил говореше тихо, почти неразбираемо и наистина несвързано. Докоснах ръката му, а той се отдръпна, все още свит като малко таралежче.Не успявах да намеря смисълът на думите му, но едва след като изрече тихо името на Тъкър осъзнах, че е нещо свързано с техния живот. Постепенно чу и разбра всичко.

-Той мислеше, че спа с всеки, с който се падна в една стая. – усмихна се той и се изправи. – Казал ти е това, нали? Знам, че го е направил. Той е такъв. Той опознава хората и предупреждавах другите. Теил се качи на леглото ми и се зави. – Ще ме оставиш ли?

Клекнах до него и го погалих.

-Извинявай, че реагирах така. Също така и извинявай, че не ти казах по-рано. Просто не съобразих. – той прошепна, а аз го погалих.