My crazy college life

Шашавия се върна

Няколко часа по-късно аз просто лежах и допивах поредната чаша с вода, с която преглъщах нова доза хапчета. Главата ме болеше, но не можех да спа повече. Въпреки това трябваше да се насиля и да го направя. Само съня щеше да ми помогне. 

Легнах, завих се и тъкмо, когато реших да се отпусна вратата рязко се отвори и влезе красива дългокоса девойка. Очите й сканираха стаята, залепяйки се на мен, след което рязко се обърна и погледна Теил, който влезе и опита да заключи. 

-К'ва е тая? - попитах, но Теил просто започна да се смее. Изправих се и хванах момичето за ръката. - Слушай кво, курво... Напусни веднага... и не се връщай повече никога тук, окей? 

Момичето не ме гледаше, а шареше с очи наоколо. А, няма да стане. Стиснах ръката й, карайки я да изохка с пискливия си глас и да ме погледне. 

-Какво? - попита ме, а аз директно я бутнах към вратата. 

-Казах да си вървиш! - изкрещях,  тя опита да отвори вратата, но поради наличие на алкохол в и без друго нетрезвия й мозък, не успя. Затова се приближих, отворих й и я бутнах силно, за да излезе. А тя... тя взе че падна. Затворих вратата и се обърнах към Теил, който бе легнал на мойто легло и ме гледаше усмихнато. 

-Кво ме гледаш, шашав? - попитах остро, а той се изкикоти. - Пиян ли си? 

-Не колкото теб.. - измрънка, а аз врътнах очи. 

-А може ли да ме оставиш да спа? 

-Аз.. - той поде, но тупна главата си върху възглавницата и се завъртя. - Не. 

Не можех да се оправя с нрава на тоя. Чувствах се сам и безсилен. Юта се чукаше с оня Хансол, а аз... Аз бях сам, заточен с един психопат... И единствено можех да вися и да му мия повръщаното... 

-Може ли да легнеш до мен? 

Погледнах рязко към него, беше се сгушил и очевидно чакаше втората лъжичка зад себе си. Ама не, аз не съм кой да е. Аз си имам класа и няма да си легна с момче. Абсурд! 

-Ти луд ли си? Ама че си идиот... Излизаш по обяд, напиваш се, прибираш се почти вечерта и ме караш да спа с теб? До теб? - свъсих вежди и седнах на леглото му. - Няма да стане, ясно ли ти е? 

-Какво? - попита с тих и прегракнал глас. - Какво говориш? 

Чувствах се гузно. Той изглеждаше някак по-смирен в момента. Не ми се развика, че изпъдих момичето му и сега просто искаше с някой да се утеши.. Не, не исках да съм този някой, но пък се чувствах длъжен.