My crazy college life

Поредната пресушена чаша

Вечерята беше спокойна. Теил се хранеше, докато ми разказваше за някакъв филм, който му предложили да гледа, а аз го слушах, пиейки виното си. Очите ми бяха забити в устните му и се насищаха с красотата им, докато понякога бяха леко влажни от виното, а друг път бяха мазни от храната. И в двата случая лъскаха на приглушената светлина и беше повече от естетично. 

Той остави чашата, след като отново отпи от нея и ме погледна с интерес. 

-Ами ти защо си намусен? - попита внезапно, очаквайки да му кажа истината. 

Мразех да се провалят плановете ми, но той нито бе виновен, нито можеше да направи каквото и да е било. Просто щях да измисля нещо, с което да компенсирам липсата на огромни зелени склонове, хубави плажове и доста странни хора. 

-Не съм намусен. Просто... Виж, опитвам се да измисля нещо, защото искам тази година да е специално. 

-Защо? - попита ме внезапно. 

Не, не ме питай. Не ме питай, шашав! 

-Ами просто така. Заделил съм известна сума пари и искам да я похарча за да направя вечерта ти прекрасна. - обясних и слава богу, той само кимна с усмивка. Успях да се измъкна! 

След това Теил допи виното си, а аз повиках келнера, за да налее по още една чаша. И така, една след друга и вече бяхме изпили цяла бутилка вино. Поръчах още една и продължихме. Теил отново бе захапал някаква тема и се възмущаваше, а аз се наслаждавах на всичко, което бе той. 

Докато не осъзнах, че момчето пред мен беше пияно. И то не малко! 

-Любов, ще платя сметката и си отиваме. - казах му, опитвайки се да не му позволявам да си мисли, че може да ми се противопостави. Но още щом се изправих и понечих да тръгна, ръката му ме издърпа и за малко да падна в скута му. - Теил... 

-Не ме оставяй сам де! - измрънка, а аз въздъхнах. 

-Виж, скъпи.. Трябва да платя и се връщам. Окей?

 -Побързай! - измрънка отново и ме погледна със събрани вежди. Нямаше как да не ме накара да се почувствам гадно за това, че му позволих да се напие. Най-малкото защото знаех, че вечерта след това напиване щеше да е най-тежка за мен. 

Отскубнах се от него и побързах да платя. Оставих голям бакшиш, който дори и не исках да ми връщат, защото всяка една секунда, в която се забавя ме приближаваше до момента, в който Теил нямаше да може да върви в права линия, а какво остава да се държи като нормален човек.