My crazy college life

Шашава игра

Откакто проведохме онзи разговор с Теил не сме се карали. Е, вярно, че минаха само няколко часа, но за нас си беше напредък.

В момента вървяхме, а той разказваше истории от живота, които му са се случвали, а аз го слушах. Бях се облегнал на него, след като знаех, че няма да се развика или нацупи, а и бе друго така ми беше много по-удобно. Можех да се правя, че не мога да вървя, щеше да ме носи.

-Ти слушаш ли ме? – погледна ме рязко, а аз издадох един неясен звук, след което въздъхнах.

-Съжалявам, малко се замислих... - усмихнах се, опитвайки да не издавам за какво си мисля. Ама не можеше, той щеше да попита. Теил разбираше много. Не ме познаваше, но сякаш ме разбираше повече отколкото аз себе си... И това много, ама много ме притесняваше.

-За какво?

-Ами за теб, за нас...

Той се спря и застана пред мен. Усмихна се и се повдигна на пръсти. Целуна бързо устните ми и отново се върна до мен.

-И какво мислеше за нас? – попита, а аз се засмях. Не, не ми беше забавно, харесваше ми. Просто не знаех какво се случва.

-Не знам, много неща.

-Значи не си ме слушал? – ококори се и се намуси. Ааа, не!

-Стига де, шашав.. – измърморих, а той се засмя.

-Окей, няма да се сърдя, ако ми кажеш какво си мисли за нас. – той се засмя отново, карайки ушите ми да се насладят на мелодичния му смях. Ама не исках, а шашавия ме дразнеше така..

-Окей, ще ти кажа, ако....

Не можех да реша какво.

Не знаех какво исках от него. Да го имам? Имах го. Да го целуна, по дяволите, позволено ми беше... Да го прегръщам, да го галя, да му шептя, да говорим, да слушам гласа му.... Не исках да се караме. Всеки един малък спор би развалил всичко, а това ме караше да се страхувам.

-Ако.... – подех отново, но той се засмя.

-От половин минута мислиш какво да кажеш след „ако", ама нещо не ти се получи...

-Да, щото тъпите ти очи ме разсейват! – изкрещях и се нацупих. Той ме разсейваше. Той ме караше да мисля какво ли не във всеки един момент, което ме караше да се чувствам странно и да не мога да си концентрирам сивото вещество в една насока. Уви, на него не му пукаше изобщо.