My crazy college life

Камъчето бе изплюто

Вечерта протече както обикновено, Теил отиде на работа, аз останах сам у дома и готвих нещо а ядене за следващия ден, докато гледах новините и накрая заспах пред буботещия телевизор. 

Събудих се от странен шум, който в просъницата си оприличих на хленч. Изправих се и бързо опитах да стигна до източника на шума и видях Теил в банята, прегърнал краката си и свил се на кълбо. 

-Любов... - прошепнах и клекнах до него, докосвайки гърба му. Не очаквах да ме отблъсне или да ми се развика, но той го направи. 

-Остави ме! - изкрещя, гледайки ме с големите си насълзени очи. Не можех да разбера какво се случва с него, но и не можех да го оставя и да си тръгна. Просто нямаше как да забравя за случилото се и щях да го мисля непрестанно. Седнах и скръстх крака на йога, за да съм на неговото ниво. Премислих си думите доста добре, а сетне заговорих: 

-Виж, Теил... Не знам какво е станало, защо се прибираш четири часа по-рано или защо си в това състояние. Не знам как да ти помогна и как да ти покажа, че единствено ме е грижа за теб. Знам само, че искам да съм до теб, да те подкрепя, да те прегърна, за да усещаш присъствието ми. Обаче се дърпаш и... 

Хленчът стана по-силен и единственото, което можех да направя бе да го прегърна. Но ръцете ме отблъснаха с такава сила, че в следващият момент ми се прииска да го ударя и да си тръгна. Не можех, разбира се. 

Ето така ти се пада, след като започна да се занимаваш с един шашав, Джони! напомних си и въздъхнах. 

-Теил? 

-Моля те, просто си върви в леглото и ме остави. Утре ще поговорим. - той измрънка и ме погледна. Очите му бяха кървясали от рев. - Моля те, Джони! Иди в шибаното легло и ме О-С-Т-А-В-И! 

Право на избор аз в този момент нямах. Можех да си тръгна и всичко да се реши на следващия ден на трезва и будна глава, а не в момента, в три и половина посред нощта. 

Изправих се и тръгнах. Преди да изляза се обърнах и го погледнах със съжаление. Въпреки това го послушах и най-малкото се върнах в спалнята и легнах на леглото. 

Цяла нощ не мигнах. Чувах как подсмърча, как ридае... Можех да чуя тихите му псувни, но не можех да разбера всичките му думи. Нещо се бе случило, но нямах никаква идея как да разбера какво точно. Той нямаше да говори с мен в момента, трябваше да чакам.