Теил ме повдигна, но отново се сгромолясах. Той ме вдигна отново, този път придържайки ме по-силно.
-Колко точно си пиян? – попита, а аз повдигнах рамене.
-Няколко чашки големи... После още толкова...
-В най-добрия случай си изпил четири големи? – попита ме, а аз поклатих глава.
-Ох.. много бяха, не помня... - имърмортих за пореден път и се опитах да му помогна да ме носи, но уви, не знаех как.
-Добре. Гледай да не ми оповръщаш дрехите. – погледна ме на кръв, а аз повдигнах рамене отново.
-Спокойно, не повръщам. – успокоих го и продължих да се опитвам да вървя с него.
-Човече, ти си пиян на мотика, не мога да разбера какво се случва с теб.
-Пих, как какво? – попитах го след според мен ненужния коментар относно това колко съм пил. Не му беше работа да знае всичко това.
-Едва ти разбирам заваляните думи, ама добре. Надали утре ще помниш нещо. – той се засмя.
Ама на мен ли ми се смее или какво? Е, няма да я бъде тая. Само да изтрезнея, такъв смях ще му ударя, че няма да помни друго от мен.
-Пф, не помни.
-Какво? – попита ме, неразбрал какво казах. Ама ако все ще пита кво съм казал – няма да я бъде.
-Не знам. – засмях се гръмко. И започнах да се смея непрестанно.
Теил въздъхна и ми помогна да вървя в права линия напред. След като усетих, че ми е малко замаяно се вкопчих в него, все още смеейки се.
-Какво има сега?
-Не знам...- продумах, продължавайки да се смея.
Той възъхна и докосна брадичката ми, повдигайки главата ми напред.
-Гледай къде ходиш. – припомни ми той, а аз се опитах да направя всичко възможно, за да мисли, че го разбирам. Не ми беше до тъпите му думи в момента, защото аз исках да вървя, да се прибера и да поспа. Май. Или да изтрезнея без да спа, защото не ми се спеше, но...
-Нали ме носиш?
Той отново въздъхна.
-Само и единствено факта, че те харесвам, ме кара да искам да ти помогна. Иначе си голям задник. – промърмори, но не му обърнах никакво внимание. Не мислех да се затормозявам с досадните му приказки, защото и без друго главата ми беше много замаяна.
YOU ARE READING
My crazy college life
FanfictionТогава, когато си мислех, че всичко ще се оправи... Тогава бе времето, в което постъпих в колеж. И се запознах със своя съквартирант. Не, той не бе секси. Не, аз не бях гей и не го харесвах. Просто така се случи, че се наложи да му се обадя. По сп...