A Royal Story(BG Fanfiction)

👑Night's Life👑

Гледната точка на Лиъм:
   Любов? Усещане, което ми беше непознато. А, истинската, беше невъзможна. Защо? Защото бъдещите владетели на Кралство Самора, нямаха правото. Уолтър и Селест – родителите ми, бяха изключение. Тяхната привързаност, искрена любов, загриженост, ми дадоха надежда. Исках да почувствам любовта. Какво ли означаваше „влюбен”? Това специално момиче, което ми принадлежи, което ще открадне сърцето ми… никога нямаше да я открия. Мислех, че „The Romance” е вълнуващо преживяване, докато не видях истината. Щастливите принцове бяха много, но нещастните крале – много, много повече. Не исках нещастието да сполети и бележи съдбата ми. Вярвах в това, че съществуваше бягство от съставените закони. Грешах. Все пак, ако нямаше закони, нямаше разбирателство и съжителство. Търсих спасение от „The Romance”, но безуспешно. Състезанието, в което четиринадесет момичета ще водят ожесточена битка за сърцето ми, ме тревожеше. Познавахме ли се? Не. Разбира се, вече разполагах с техни снимки, опитвах се да науча имената им, защото би било грубо и невъзпитано, но нежеланието ми… личеше. Ренета, Валентина, Алис, Тея, Блеър, имах напредък. Красиви имена, красиви графини, но виждайки пламъкът в очите им, знаех, че короната и титлата „Кралица” бяха по-важни и по-значими от любовта. Знаех го. Кралството винаги стоеше на почетно място. А, аз и Хари – брат ми, бяхме пренебрегвани. Израснахме с бавачки и гувернантки, но обичахме родителите си. Бяха строги. Държаха на образованието ни. Особено… на моето. Бях първородният. Бъдещият наследник на Самора. Военни стратегии, политика, договори, изучавах всичко. Стараех се. Полагах усилия, но никога не беше достатъчно. Подготвяха ме. Изградих си собствено мнение, отстоявах позицията си, но самочувствието и вярата, която имах в себе си, бяха минимални. Имах нужда от подкрепа, от съпруга, на която ще се доверя. Някоя, която ще ме обича. Някоя, при която ще отивам, когато имам проблеми и затруднения. Размишлявах от месеци, прочетох съдържанието на библиотеката, но изход от съревнованието нямаше. Примирих се. Възползвах се от последните си мигове на свобода. И мислено прехвърлях ръкописът, гениалната идея, на Джордж I. Самора беше кралство, изградено от острови. Четиринадесет. Бяха графства, а първородните дъщери на управляващите, бяха задължени да участват, ако имаха пълнолетие. Единствената възможност за истинска любов беше клаузата, добавена през 1857г. от крал Адам IV. Баща му се е влюбил в обикновено момиче. Прислужницата на Розалинда – неговата съпруга, била истинската му любов. Умрял нещастен, молейки Адам да вмъкне клауза, която позволява участието на обикновено момиче. Проблемът е, че възможността се изпари. The Romance започваше, а момичето, за което мечтаех… нямаше го. Животът продължаваше, а аз трябваше да наследя престола. Сватба, коронация, а родителите ми щяха да се наслаждават на почивката си. Завиждах на Хари. Беше прекрасен брат, но изобщо не проявяваше интерес спрямо моите отговорности. Всяка нощ, в заведенията, с жени, които не подбираше. Женени, разведени, всички се съгласяваха, щом ги омаеше със зелените си очи и чарът, който беше наследил от баща ни. Признавам, че беше развратник, но не беше порицаван за действията си. Беше сменил и фамилията си. Стайлс. Това беше моминското име на майка ни. За народа, Хари не беше синът на крал Уолтър, а най-големият враг на мъжете. Потеклото беше неговото спасение. Иначе… отдавна щеше да е полетял в Божието Царство. Определено бяхме различни.