A Royal Story(BG Fanfiction)

👑She Didn't Want It but She Had to Do It 👑

Гледната точка на Лиъм:
   След онази нощ, която прекарах с Елиза, бях напълно убеден, че не искам никоя друга. Нямаше да позволя на Ренета изобщо да се доближава до мен, затова уредих да пътува с момичетата, вместо с нас. Родителите ми никак не харесаха това, защото започваха да осъзнават колко сериозни са чувствата, които изпитвам спрямо Елиза. Осъзнаваха, че намеренията ми са сериозни и не мисля да се разделяме. Обичах момичето си и просто изчаквах подходящият момент. Исках да дам още малко време, както на семейството си, така и на хората. Всички трябваше да уважат избора ми и да приемат Елиза. Знам, че ни очакват много препятствия и проблеми, но заедно ще се справим. Предполагам, че родителите на Елиза изобщо нямат представа къде е и какво се случва с живота на дъщеря им. Предполагам, че ще бъдат шокирани, когато разберат, че е участвала в подобно състезание, че е накарала принца на едно неизвестно кралство да се влюби в нея и сега двамата планират сватбата си. На тяхно място, щях да припадна и нямаше да приема новината спокойно. Въпреки всичко, любовта от едно време побеждава всичко. Вярвам, че нашата история с Елиза ще има щастлив завършек. Двамата ще бъдем заедно, а Самора ще продължи да процъфтява. Родителите ми ще бъдат спокойни и ще могат да пренасочат вниманието си към Хари. Не завиждам на брат си, наистина. Предстои му същото, през което преминавам аз в момента. Познавайки го, знам, че на никого няма да му бъде лесно. Предполагам, че мъжете в кралството най-сетне ще си отдъхнат, когато брат ми сключи брак. Ако това изобщо се случи. Знам, че се опитва да направи всичко възможно, за да попречи на състезанието да се състои, но татко беше непреклонен. Оставаха две години дотогава, а напрежението между тях вече се покачваше драстично.
   Когато акостирахме на пристанището в Самора, потърсих Елиза. Забелязах я в тълпата и изражението, което беше изписано върху лицето ѝ, ми подсказа, че нещо не е наред. Очевидно беше разстроена. Трябваше да поговоря с нея. Ако някой я е обидил, щеше да се разправя с мен. Не понасях, когато я виждах посърнала или огорчена. Това се отразяваше и на мен. Исках единствено да виждам красивата ѝ усмивка. Щях да направя всичко, за да ѝ помогна да разреши проблемите и тревогите си, защото ако наистина споделим бъдещето си, трябва да си имаме доверие и да се подкрепяме. Тя трябва да знае, да се убеди, че винаги, при каквито и да е обстоятелствата, аз ще бъда до нея и ще заставам зад решенията ѝ.
   Градините. Елиза винаги се разхождаше из градините, ако имаше нужда да прекара известно време насаме или да помисли. Бяха любимото ѝ място. Ако я търсиш, това е най-вероятното място да я намериш. Не ми отне много време, за да я забележа. Отново изглеждаше умислена. Предполагам, че нещо я измъчваше, но защо отказваше да дойде и да ми сподели? Приближих се внимателно към нея, надявайки се, че няма да се стресне. Наоколо беше тъмно. Денят отдавна беше отстъпил мястото си на нощта, а слабото осветление, разположено около алеите не достигаше до Елиза.