A Royal Story(BG Fanfiction)

👑"I will make your first time unforgettable"👑

Гледната точка на Лиъм:
   Вечерята беше истинско мъчение, защото единственото, което исках беше да видя Елиза. Липсваше ми. Бяхме разделени през целия ден, заради моите задължения, към които очевидно се включваше и това да придружавам Ренета навсякъде. Признавам, че не съм имал по-изморителен ден. Нуждаех се от това да видя момичето си, иначе имаше опасност да полудея. Ренета беше неуморна в опитите си да ме спечели. Правеше всичко по силите си, но сърцето ми принадлежеше на Елиза. Знаех го. И нямаше да направя нищо, което можеше да я нарани. Изморих се от това да отблъсквам Ренета. Опитвах се да бъда учтив през цялото време. Изпълнявах желанията ѝ, видяхме и говорихме с всички, с които трябваше, бях внимателен с родителите ѝ, но не можех да понасям това, че флиртуваше с мен. Навсякъде, пред всекиго. Държеше с мен сякаш бяхме истинска двойка. Сякаш не знае, че съм с Елиза и обичам нея. Не ме интересува какво казваха или мислеха за връзката ни. Аз исках да изградя бъдещето си с нея и ако народът и родителите ми просто си позволят да я опознаят, ще разберат причината, поради която съм се влюбил нея. Тя беше толкова истинска, толкова невинна, искрена, честна, умна. Никога не би помислила нещо лошо. Знам, че може да бъде невероятна кралица. Винаги щях да бъда до нея и да ѝ помагам, ако има нужда. Двамата можехме да променим кралството и да премахнем това глупаво правило със състезанието, стига да поискахме.
   Когато вечерята най-сетне приключи, бях свободен. Измъкнах се от Ренета и побързах да се покрия в стаята си. Отброявах часовете и минутите, докато имам възможността да видя Елиза отново. Трябваше да внимавам. Не биваше да ни излагам на допълнителен риск. Можех да се промъквам в стаята ѝ, колкото искам, но когато сме у дома. Тук, бяхме гости. В дома на Ренета, която също е участничка в съревнованието. Ако ни хванеха, това щеше да е огромен срам за родителите ми. Аз щях да понеса гнева на баща си, а Елиза щеше автоматично да бъде отпратена. Щяха да изтълкуват срещата ни погрешно. Просто исках да прекараме малко време заедно, макар че не мога да отрека това, че няколко пъти съм се замислял какво ли ще бъде, ако наистина прекарам нощта с Елиза. И въпреки желанията си, няма да предприема нищо, щом тя не е готова или не го иска. От друга страна, е и забранено, но понякога правилата не могат са бъдат спазвани.
   Малко след като стрелките на часовника удариха полунощ, се измъкнах от стаята си. В коридорите беше тихо. Всички спяха. Перфектно. Знаех, че стаята на Елиза не е далеч от моята, но трябваше да бъда внимателен. Последното, което ми липсваше беше някой да се събуди. Вратата на Елиза беше затворена, но да почукам си беше рисковано. Натиснах бравата и отворих. Влязох и затворих вратата, надявайки се, че няма да създаде излишен шум.