A Royal Story(BG Fanfiction)

👑To Realize His Mistakes👑

Гледната точка на Лиъм:
   Прекарах нощта, размишлявайки. Кабинетът се беше превърнал в новата ми спалня. Заспивах и се събуждах на коженото кресло до прозореца. Прозорецът винаги беше отворен. Наблюдавах градините отвън, молейки се да забележа Елиза. Мамка му! Липсваше ми. Усмивката ѝ. Гласът ѝ. Докосванията ѝ. Целувките ѝ. Спомените ни ме преследваха. Остров Севиля. Стаята ѝ. Изтръпвах, когато си спомнях за тялото ѝ. Когато се наслаждавах на кожата ѝ. Алкохолът се беше превърнал в най-добрия ми приятел. Вината е единствено негова. Бях под влиянието му, когато се вслушах в съветите на родителите си. Допуснах грешка, но сватбата с Ренета беше неизбежна. С Елиза нямахме бъдеще. Трябваше да забравя за любовта и да помисля стратегически. Родителите на Ренета бяха заможни. Можеше да обединим силите си. Самора отново ще се превърне в най-красивото и безпроблемно място. Трябваше да опознаем и останалият свят. Да се откажем и премахнем изолацията. Да отворим вратите си за търговията и туризмът. Трябваше да оставим отпечатък върху световната история и световните карти. Имаше прекалено много детайли, с които трябваше да започна работа. Исках да променя цялата политика на страната, но се нуждаех от подкрепяща съпруга и спокоен народ. Неща, които изобщо не вярвам да получа. Живеех с недостижими мечти. Особено в любовта. Продължавах да се надявам, че случилото се е кошмар. Исках да се събудя. И всичко да е постарому.
   Отворих очите си, осъзнавайки, че сутринта е дошла. След снощната елиминация всичко беше ужасно объркано в главата ми. Отново бях прекалил с уискито и водката. Балът беше изпълнен с усмивки и забавни моменти, но вътрешно сърцето ми се разкъсваше от изгаряща болка. Забелязах Елиза. Отново беше поразително красива. Единственото, което ѝ липсваше беше блясъкът в красивите ѝ очи. Усмивката и щастието ѝ. Красивата огърлица, която завинаги ще остане най-големият символ на любовта ни. И всичко това ѝ го отнех именно аз. С поведението и думите си.
   Разсеях умопомрачителните мисли и се изправих от мястото си. Главоболието ми беше отвратително и трябваше да се изкъпя, защото миришех на алкохол и цигарен дим. Не обичах да пуша, но понякога имах нужда. А, заради раздялата с Елиза привърших с цяла кутия.
   Излязох в коридора и сякаш твърдата течност отново забушува и размъти изтрезнялото ми съзнание. Зейн. И… Тея. Странно. Говореха. Изглеждаха близки. Очевидно и нея е хванал. В момента единственото, което виждах беше бившият ми най-добър приятел. И искрено желаех да забия юмрукът си в лицето му. Направих го. Зейн беше учуден, когато се стовари на земята. Тея изпищя и му помогна. Щях да продължа да го налагам, ако тя не ми беше попречила. Спрях се, заради нея. Иначе щях да го посиня. Дълго щеше да помни случилото се. И щеше да научи, че никога не може да се занимава с момичето ми. Наистина чашата беше преляла. Бих понесъл и изтърпял всичко, но това ме нарани дълбоко. Загубих доверието си. Нямах представа ще си го върна ли изобщо.