A Royal Story(BG Fanfiction)

👑Upcoming Ball👑

Гледната точка на Елиза:
   Целувката и споделеният момент с Лиъм бяха запечатани в съзнанието ми. От вчера усмивката не слизаше от лицето ми, а аз най-сетне повярвах в чувствата си към него и знаех, че е прекалено късно, за да избягам от тях. Бях обнадеждена за връзката ни, но когато си спомнех за състезанието, за останалите четиринадесет момичета, които искаха него и короната, осъзнавах, че нямаше да е толкова лесно, колкото си мисля. Когато се обади на господин Риърдън и му нареди да обърне автомобила, бях ядосана. Исках да си тръгна, да забравя, сякаш това никога не се е случвало, но когато погледнах в очите му, видях разочарованието и тъгата, че може наистина да си отида и да го оставя, се разколебах. Всичко, което ми каза, усили ударите на сърцето ми, карайки ме да повярвам, че тази приказка може да се превърне в реалност. Обикновената сервитьорка от Глазгоу и принцът на Самора. Това беше нашата приказка. Колкото и смело, и дръзко да изглеждаше, исках да имаме своят щастлив завършек. Бях благодарна на Зейн и Хари, с който все още не бях имала възможността да поговоря сериозно, за това, че макар и с лъжа ме доведоха тук и ме запознаха с Лиъм. Опитвах се да отричам чувствата си към него много дълго време, но не успях. Беше по-силно от мен. И да исках не можех да се боря с това, което сърцето ми искаше. Разумът ми нашепваше да избягам. Да се откажа от всичко това, защото накрая ще ме боли, но упорито отказвах да направя подобно нещо. Щеше да боли повече, ако го направя.
   Вечерта беше изключително специална. В чест на графините предстоеше бал, на който всички ще опитат да блеснат, както с интелект, така и с превъзходните си рокли. Мая отново се беше развихрила, а резултатът от положените усилия беше поразителен. Красивата рокля, която започваше от тъмно синьо в горната част и стигаше до бяло в долната, беше най-прекрасната, която някога бях виждала. Мая упорито твърдеше, че това е рокля, достойна за принцеса и когато я облякох, за да я пробвам, наистина се почувствах така. Усетих прилива на сили и самочувствие в тялото си, а мисълта, че Лиъм беше мой, ми се отразяваше още по-добре. Знаех, че каквото и да бях облякла, погледът му ще бъде само и единствено върху мен. Надявах се, че ще ме хареса, защото исках да изглеждам достатъчно представителна пред камерите, кралят и кралицата, участничките и останалите гости, които щяха да проследят събитието на живо. Това беше светлата част на тазвечерното празненство. Тъмната беше фактът, че след бала, предстоеше елиминация. Две от нас щяха да напуснат състезанието и двореца. Въпреки развоят на събитията, се чувствах застрашена. Аз бях първият вариант, който щеше да изхвърчи при първа възможност. Да, Лиъм беше до мен, но се страхувам, че родителите му може да са се намесили и да са го принудили да ме изгони. Ако това се случи, ще бъда наранена, но няма да го намразя или да се разсърдя, защото го разбирам. Имаше своите задължения и трябваше да избере най-доброто. А, според хората в кралството и родителите му, аз не бях най-доброто. По-скоро бях най-лошото.
   Изведнъж на вратата се почука. Отидох да отворя и видях Тея, която стоеше на прага с широка усмивка. Двете наистина се сближихме и оценявам жеста, че си позволи да ме опознае преди да си вади заключения. Позволих ѝ да влезе, затваряйки вратата след нея. Роклята ми стоеше върху манекен, а когато Тея я видя, направо зяпна от учудване.