A Royal Story(BG Fanfiction)

👑Defuse Her👑

Гледната точка на Лиъм:
   Наистина това да се опитваш да разбереш жените е напълно невъзможно. По-добре изобщо да не се опитваш. Защо трябва да си причиняваш подобни главоболия, когато накрая отново ще направят всичко и ще объркат представите ти за естествено съществуване? Нямах представа какво се случваше с Елиза напоследък. Беше ужасно объркващо. Това момиче имаше сериозни проблеми и трябваше да изясни ситуацията най-вече със себе си и чувствата си. Поиска да се разделим. Направихме го. Тогава защо ревнува от всяка една, с която разговарям? Личи си. Виждах погледите ѝ, четях го в очите ѝ. Защо приключи връзката ни? Колкото и да се стараех, не се чувствах особено добре. През цялото време прикривах истинските си емоции, правейки се на щастлив, но истината е, че не ми останаха сили за това. Елиза ми липсваше, но нямаше да се пречупя. Нямаше да се предам и да настоявам за обяснение. Беше достатъчно зряла, за да взема сама решения. Щом е приключила всичко, така да бъде. Все някак ще намеря начин, за да продължа напред. В двореца имаше още дванадесет момичета и колкото и неприятно да звучеше, все една щеше да притежава частица от това, което Елиза има в себе си.
   Всеки изминал ден беше истинско мъчение. Въпросите в главата ми вместо да намаляват, се увеличаваха. Отчаяно се нуждаех от отговори. Исках да знам причината, поради която Елиза прекрати отношенията ни. Исках логично обяснение. Исках да знам грешката си. Какво бях направил? Възможно ли е всичко да е заради случилото се в Севиля? Тя беше напълно сигурна в това, което правихме. Ами, ако съжаляваше? Възможно е, но нима това е причина да се разделим? Трябваше спешно да намеря коренът на проблема. Тея със сигурност е говорила с Елиза. Двете са близки. Споделила е. Ако разговарям с Тея, ще достигна до Елиза. Решението ми беше окончателно. Колкото и жалко да изглеждаше, не можех да се изправя срещу момичето си, тоест бившето си момиче, точно сега. И двамата се нуждаехме от време, за да обмислим доста неща.
   За щастие, незабелязано успях да си уговоря среща с Тея, когато закуската приключи. Изглеждаше учудена от поканата, но не знаеше причината, която стоеше зад нея. Срещнахме се в коридора. Необичайно място за среща, но нямах нужда камерите, които снимаха всичко наоколо, да станат свидетели на тежкия разговор, който ще проведем. Шансът Тея да ми сподели тайните си с Елиза е минимален, но си струваше опитът. Бях длъжен да го направя. Тихо и внимателно ще науча всичко, а после безшумно ще се справя с всичко, което тормози Елиза. А, когато пречките между нас вече не съществуват, двамата ще поговорим и ще се съберем отново. Надявам се.