A Royal Story(BG Fanfiction)

👑Intruder👑

Гледната точка на Елиза:
   Прекарах наистина прекрасна нощ, изпълнена с много любов и страст и знаех, че не бих я заменила за нищо друго. Лиъм беше перфектен във всяко едно отношение. Все още усещах следите от докосванията му по тялото си. Не можех да повярвам, че този магичен момент, за който от време на време се замислях, най-сетне се случи. И той надмина всичките ми очаквания. Почувствах се специална. Знаех, че бях обичана от него и това ми стигаше. Признавам, че не очаквах това между нас да се случи именно тук, в дома на Ренета, но всъщност мястото нямаше значение. Щях да пазя този прекрасен спомен в сърцето и душата си, докато съм жива. Никога не бих намерила по-подходящ човек, на който да подаря първият си път. Щастлива съм, защото беше с Лиъм и защото той оцени това, което му дадох. Ако имах възможност, щях да преповтарям изминалата вечер отново и отново, въпреки болката. Бих преживяла всичко, щом ще знам, че накрая ще имам Лиъм в живота си.
   Когато отворих очите си, слънчевата светлина вече навлизаше през тънките завеси, които покриваха огромните прозорци. Притиснах чаршафът до тялото си и се обърнах. Лиъм спеше. Нямах представа за часа. Изобщо не исках да се връщаме в реалността. Знаех всичко, което ни очакваше. Поредната доза неодобрение, погледи и подмятания. Това никога нямаше да свърши. Подозирах, че когато търпението на родителите му се изчерпа, ще го притиснат. Лиъм ще ме остави и ще се омъжи за някое копие на Ренета. Момиче, което би било достойна кралица и перфектна съпруга. Колкото и да исках да живея в илюзията, че ще успея да се справя с ролята на владетел, дълбоко в себе си знаех, че ще ми бъде изключително трудно. И най-вероятно ще се проваля, разочаровайки всички, които са ми гласували доверие и подкрепа.
   За жалост, приказната нощ приключи по-бързо, отколкото очаквах. Докато бях потънала в мислите си, телефонът на Лиъм звънна. Той се събуди, заради неприятния звук, протегна се и взе устройството в ръцете си. Прокара пръстът си през екрана и прие обаждането. Дори не си беше отворил очите, когато долепи слушалката до ухото си. Дали това е част от ежедневието му? Събуждания по телефона и разговори за спешни случаи. Беше Зейн. Говориха сравнително кратко, преди Лиъм да затвори телефона с отегчена въздишка. Предполагам, че отново се беше случило нещо непредвидено, което щеше да пожертва част от времето ни заедно. Надявах се, че проблема не е сериозен, но Лиъм изглеждаше по-скоро раздразнен, отколкото притеснен.