A Royal Story(BG Fanfiction)

👑Kiss it Better👑

Гледната точка на Елиза:
   Ваканцията, която Лиъм беше обявил определено не беше достатъчна. Дните, които прекарахме заедно бяха най-хубавите от целия ми престой в двореца. Направихме си прекрасна вечеря на плажа, който ме изуми. Рядко имах възможност да отида на почивка и да се докосна до пясъка и кристалната вода, но останах без дъх, когато видях, че тази държава, за която никой не знае, притежава истинско богатство. Плажът беше абсолютно празен, а спомените, които ще ми останат от този ден, прекаран там, щяха да останат завинаги в съзнанието ми. Бяхме само двамата и за миг имахме възможността да си припомним какво означаваше да си обикновен човек. Сякаш бяхме в Шотландия. Бях сервитьорка, а той просто клиент, в когото очевидно съм се влюбила. Цялата отговорност и реалност ни беше напуснала. Забравихме за проблемите. За родителите му, за кралството, за Ренета. Всичко беше повече от прекрасно и никога не исках да свърша. Исках с Лиъм да избягаме някъде, където никой нямаше да ни открие и заедно да изградим нашият си живот. Далеч от всякакви състезания и правила. Знам, че исках прекалено много, но можех да помечтая. Лиъм никога не би се отказал от Самора. Никога. А, аз уважавах това. Бях готова да пожертвам всичко само за да мога да остана с него.
   Времето минаваше прекалено бързо. Трите дни бяха отлетели и момичетата се завърнаха. Дворецът отново се напълни. Тея ми липсваше. Разговорите, които водехме се бяха превърнали в ежедневие. От друга страна, осъзнавах, че състезанието продължаваше и съвсем скоро родителите на Лиъм ще започнат да го притискат. Въпреки почивката, не бяхме успели да се сближим. Продължаваха да мислят, че чувствата ми спрямо Лиъм са просто опити да се добера до короната. Очевидно не ме познаваха. Бях обикновена сервитьорка от Шотландия. Изобщо не бях мислела или мечтала за корони и кралства. Всичко просто се случи. Ако с Лиъм не се бяхме запознали, ако не бяха дошли в бара, все още щях да работя там и да водя нормален начин на живот. Нещо, което признавам, че ми липсваше.
   Ренета продължаваше да се тревожи за мястото си в състезанието и упорито мълчеше за случилото се между двама ни с Лиъм в Севиля. Откакто са говорили, Ренета беше коренно променена. Не говореше толкова. Беше притеснена и изглеждаше спокойна. Изобщо не се занимаваше с мен. Сякаш се беше превърнала в най-безобидното същество на планетата. Или кроеше нещо, или беше проумяла, че Лиъм никога не би я погледнал.
   Естествено, щастието никога не продължаваше особено. Проблемите продължаваха да изникват. Лиъм беше изключително зает, заради размириците в кралството. Напоследък обстановката не беше спокойна и всички се тревожеха, че двореца отново ще бъде нападнат. Имах лоши спомени от предния път, но този път щях да бъда много по-внимателна. Освен това, охраната беше удвоена навсякъде. Лиъм също се тревожеше, защото знаеше, че имах навикът да се отдалечавам, когато обикалям наоколо, но сега всичко беше различно. Осъзнавах, че опасността е съвсем истинска и се стараех да бъда наблизо или в полезрението ми винаги да има някое от момчетата на Зейн.