A Royal Story(BG Fanfiction)

👑"We are getting better"👑

Гледната точка на Елиза:
   Почистването на опустошената спалня отне известно време, но накрая всичко изглеждаше абсолютно нормално. Наистина бях успяла. Откъснах мислите си от проблемите и се потопих в бърсането на замацаните прозорци. Странно, нали? Огромен дворец и хиляди слуги на разположение. А, госпожица Елиза сама поддържа чистотата. Засмях се, когато помислих за поредния факт. И прислугата не ме харесваше. Винаги бяха намръщени, когато ги поздравявах. Само мърмореха и кимаха неодобрително. Бях свикнала. Не ми правеше впечатление. Когато върнах всичко, което използвах обратно по местата им, се замислих за Ренета. Беше безскрупулна и жестока. Надменна и високомерна. Решителна. Готова на всичко. Накрая Лиъм определено ще е неин. Нямах съмнение в това. Родителите му със сигурност ще ѝ помогнат. Харесват я. Подкрепят я. Перфектната кралица. А, не обикновена сервитьорка от Шотландия, която няма никакви познания по политика и военна стратегия. Продължавах да се убеждавам, че раздялата беше най-правилното решение. С времето болката щеше да намалее и постепенно да изчезне. А, любовта щеше да я последва и да напусне разбитото ми сърце. Всъщност, наистина бях полудяла. Знаех, че всичко е напълно невъзможно. Да забравя Лиъм? Сякаш някога ще успея. Много по-трудно е, отколкото изглежда отстрани. Не можех да се примиря с раздялата ни, но бях безсилна. Ръцете ми бяха вързани, защото Ренета го искаше. Търпях и страдах мълчаливо, но вътрешно отказвах да се откажа от Лиъм и любовта ни. Трябваше да има спасение от клетката, в която бях попаднала. Не исках да използвам никого, за да намеря решението. Трябваше да се справя самостоятелно, но понякога помощта беше неизбежна. Вярвах, че с времето гневът на Ренета ще утихне. Ще поговорим и ще се разберем. Поредните глупости, които преминаваха в съзнанието ми. С Ренета не можеше да се разговаря. Тя изобщо не е представител на разума. Нима очаквам разбиране от нейна страна? По дяволите! Трябваше да се съвзема и да осъзная ситуацията, в която попаднах. Да я приема, да преглътна нещастието и да опитам да продължа. Животът продължава. Времето изминава. И…
   На вратата се почука. Тея. Разбирах загрижеността ѝ, но бях изключително изморена. Нямах желание за разговори и забавни клюки. Исках единствено спокойствие и тишина, за да продължа с психоанализите на врага. Наистина полудявах. Самотата изобщо не ми се отразяваше хубаво. Мисля, че Тея е права. Трябваше да изляза. Да се поразходя. Имам нужда от кислород преди мозъка ми да експлодира. Смело отворих вратата, готова да приема всякакво предложение за забавление от страна на приятелката си, но останах крайно изненадана, когато не открих нея на прага си. Беше Лиъм. Изглеждаше спокоен и уравновесен. Сякаш всичко е наред и нямаме никакви проблеми. Сигурно си е прекарал приятно с някоя от гостенките си.